Да, отново ти
Ей, ти. Да, отново ти.
Успяваш да ме вкарваш в абсолютно всичките ми състояния. Побъркваш ме.
Лудостта по теб ме побърква.
В един момент мога да съм ти бясна и да те мразя, а в другия мога да се мразя, че те обичам.
Искам да мога да те ненавиждам, колкото и неприсъщо да ми е това.
Искам да мога да те презирам и да не съм готова да се откажа от всичко на света само за теб.
Искам да си ми апатичен, някак глуповат, крайно непривлекателен и без грам талант.
Искам да си всичко, което не си.
Защо го искам?
Защото не мога да те имам. А искам.
Искам да мога да заспивам вечер в твоите обятия.
Искам всеки ден да се събуждам и да виждам първо твоите очи.
Искам да мога да целувам устните ти, когато пожелая.
Искам да те държа за ръка и да мога да те гледам влюбено, така както умеят само моите очи.
Искам теб. За мен и само мен. Егоистично нали?
Иска ми се да ти кажа, че си заслужавам, че никоя не ще те обича като мен, че ще съм ти вярна и предана и ще се грижа за теб.
Иска ми се да ти кажа, даже да те умолявам да си с мен.
Но реалността е друга и често ме поваля на земята.
Напомня ми, някак злобно, че няма да те имам никога повече.
И тогава мечтая просто за още един поглед, усмивка и целувка.
И всички тези причини да не те обичам, ме карат да те обичам още повече.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© P.D. Всички права запазени
Хареса ми.