Ей, ти. Да, отново ти.
Успяваш да ме вкарваш в абсолютно всичките ми състояния. Побъркваш ме.
Лудостта по теб ме побърква.
В един момент мога да съм ти бясна и да те мразя, а в другия мога да се мразя, че те обичам.
Искам да мога да те ненавиждам, колкото и неприсъщо да ми е това.
Искам да мога да те презирам и да не съм готова да се откажа от всичко на света само за теб.
Искам да си ми апатичен, някак глуповат, крайно непривлекателен и без грам талант.
Искам да си всичко, което не си.
Защо го искам?
Защото не мога да те имам. А искам.
Искам да мога да заспивам вечер в твоите обятия.
Искам всеки ден да се събуждам и да виждам първо твоите очи. ...