13.08.2019 г., 19:54 ч.

Да си млад човек в съвременна България 

138 7 7
2 мин за четене

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Samadhi (Гюлсер Мазлум)
    Силна е болката ти по забравените, потъпканите изконни цености и добродетели на предците ни. Поставяш сериозен проблем за размисъл - Кое в живота доведе до подмяната на ценностите, къде и в кого е причината? Харесах начина ти на чувстване и на мислене.
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Николина, поздравявам те за есето, написано от сърце, с болка, загриженост, с доза отчаяние, но и с надежда... "И аз ли трябва да се предам като много други и просто да си тръгна, защото така е по-лесно?" Кой и кога създаде илюзията, че заминаването в друга държава е предателство и че "просто да си тръгна" означава по-лек път. И правилен. Винаги съм се чудила на този начин на мислене. Ако Георги е прав, че "Германия в момента е символ на успех", тогава местенето на германците в Канада не се отразява на цялостното състояние на държавата... И канадци се местят и живеят в Австралия, Нова Зеландия... но това не е фактор за огромен срив в държавата. Имам близки млади хора, които живеят в България и се справят, защо са намерили това, което ги кара да се чувстват полезни.... Да се отмие пяната на едно общество минават няколко човешки живота..., а че трябват усилия - трябват! И адски много работа. Остани позитивна и намери това, което те прави пълноценна, удовлетворена! Много хубаво пишеш!
  • Ranrozar (Стойчо Станев)
    Есето е актуално до... болка!
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Точно социалните мрежи, както и личният пример трябва да ни обединяват. Знаеш ли, Николина, мисля си, че всичко е в нас. Няма минало време и няма бъдеще, ако не сме заедно сега. Бавно и полека, по български обичай, кой с каквото може. Аз още помня (а не съм толкова стар), времето, когато хората се събираха заедно, говореха си, бяха весели и някак уверени. Помня времето и, когато бяхме горди, че сме българи. Разбира се, всичко си има своята цена. Но на България и трябват хора със сърца, с мисия в живота. Хора и като теб. Дано написаното от теб покълне в повече български сърца!
  • Eia (Росица Танчева)
    Поздравявам те за това стойностно есе! Браво!
  • Tangerine (Самовила)
    Прекрасно есе
  • mislitel (Георги Каменов)
    Ремарк ми е най-любимият автор. В неговото творчество е отразено лутането на изгубеното поколение на Германия, търсещо себе си след Първата световна война, а изгорено през Втората... Да, съвсем различно време, хора, държава, но годините на прехода също създадоха поколение, което още не може да се намери...
    Германия в момента е символ на успех, дано след години и тук е така...
    Остава ни само надеждата...
    Поздравявам те!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.