Да си млад човек в съвременна България
Малко поводи ми останаха вече да се гордя с това, че съм част от младото поколение на България. За жалост чуваме за все нови и нови примери на деградация сред младите. Живеем във време, в което нашата младеж сякаш се самоубива.
Всеки ден се сблъсквам с парадирането с финансови възможности и почти пълната липса на интелектуални и морални такива. Съпричастни сме повече в социалните мрежи, където можем да се покажем, а се крием на практика от добрите постъпки, които могат да останат в сянка, но са с по-силен и дълготраен ефект. Родителите ни ни научиха на самочувствие без покритие, но подплатено с неограничени претенции.
Изкривиха се и изчезнаха ценности, в които вярваха не нашите родители, а нашите баби и дядовци. Те са поколение, научено на смирение, на скромност, защитаващо идеята, че „за нас може и да няма, но по-важно е за децата да има“. За жалост това лека-полека породи едно консуматорско поколение, което не е годно да се справя само с превратностите в живота. Не е годно да се грижи за дом и семейство, както се полага.
Откровено се отвращавам от младите дами на моята или около моята възраст, които са срам за женското съсловие. Думата жена придоби все по-лековати измерения. Не се свързва толкова с пазителката на семейните ценности и даваща добрия пример с качествата си, колкото с един сексуален обект, който изпълнява само сексуални функции и тъжното е, че много млади момичета виждат в този модел правилност и си го признават без свян. А им предстои да бъдат майки …
Ролите между мъжа и жената в обществото се измениха. В много млади мъже трудно да се разпознае лицето на истински отговорният мъж, готов да създаде и отгледа семейство. Някои честно казано нямат и желание да създават семейства и да оставят потомство, защото „животът ги иска“. Но до кога? Къде свършва младостта и започва зрелостта и при някои от нас тези периоди от човешкия живота имат ли някаква фиксация във времето или са плод на лични интерпретации само?
Притеснена съм за времето, в което живея. Притеснявам се за родината ми, която обичам безумно и в която искам да прекарам живота си, и на която искам да оставя моите деца. Да, все се появяват оптимисти, които да ми кажат, че нещата ще се оправят, но защо все не се оправят? Аз вече съм на 30 години и надеждите ми гаснат с всеки изминал ден. И аз ли трябва да се предам като много други и просто да си тръгна, защото така е по-лесно? Чувството за обреченост все повече ме обхваща за жалост. Богатството на една страна е нейният народ, особено нейната младеж. Не искам да ставам свидетел на това как тази младеж погива.
България има хилядолетна история, раждала е силни и смели мъже и жени, оцеляла е въпреки превратностите си и не можем да допуснем да я унищожим отвътре. За да не се стигне до там, са нужни всеобщи усилия, осъзнатост и любов към това бедно отечество.
© Николина Барбутева Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Силно.
-
Силна е болката ти по забравените, потъпканите изконни цености и добродетели на предците ни. Поставяш сериозен проблем за размисъл - Кое в живота доведе до подмяната на ценностите, къде и в кого е причината? Харесах начина ти на чувстване и на мислене.
-
Николина, поздравявам те за есето, написано от сърце, с болка, загриженост, с доза отчаяние, но и с надежда... "И аз ли трябва да се предам като много други и просто да си тръгна, защото така е по-лесно?" Кой и кога създаде илюзията, че заминаването в друга държава е предателство и че "просто да си тръгна" означава по-лек път. И правилен. Винаги съм се чудила на този начин на мислене. Ако Георги е прав, че "Германия в момента е символ на успех", тогава местенето на германците в Канада не се отразява на цялостното състояние на държавата... И канадци се местят и живеят в Австралия, Нова Зеландия... но това не е фактор за огромен срив в държавата. Имам близки млади хора, които живеят в България и се справят, защо са намерили това, което ги кара да се чувстват полезни.... Да се отмие пяната на едно общество минават няколко човешки живота..., а че трябват усилия - трябват! И адски много работа. Остани позитивна и намери това, което те прави пълноценна, удовлетворена! Много хубаво пишеш!
-
Есето е актуално до... болка!
-
Точно социалните мрежи, както и личният пример трябва да ни обединяват. Знаеш ли, Николина, мисля си, че всичко е в нас. Няма минало време и няма бъдеще, ако не сме заедно сега. Бавно и полека, по български обичай, кой с каквото може. Аз още помня (а не съм толкова стар), времето, когато хората се събираха заедно, говореха си, бяха весели и някак уверени. Помня времето и, когато бяхме горди, че сме българи. Разбира се, всичко си има своята цена. Но на България и трябват хора със сърца, с мисия в живота. Хора и като теб. Дано написаното от теб покълне в повече български сърца!
-
Поздравявам те за това стойностно есе! Браво!
-
Прекрасно есе
-
Ремарк ми е най-любимият автор. В неговото творчество е отразено лутането на изгубеното поколение на Германия, търсещо себе си след Първата световна война, а изгорено през Втората... Да, съвсем различно време, хора, държава, но годините на прехода също създадоха поколение, което още не може да се намери...
Германия в момента е символ на успех, дано след години и тук е така...
Остава ни само надеждата...
Поздравявам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
