Сънувал ли си, че падаш? Цялото ти същество трепери...
Дори след съня не можеш да дадеш покой на сърцето си.
Така се чувствам, но не боли. Вече не боли!
Мълчанието издава вината ти! Дори и ти загуби думите си,
а беше така велик в обещания. Нима гордостта ти е ранима?
Това не може да е истина...
Празните думи са пепел, умрели преди да се родят, краткият
 живот на една лъжа... Не искам да ти правя комплименти, но лъжец си!
Демон в човешки образ! Издаде те погледът, душата ти е черна.
Сляпа ако бях, щях да ти повярвам. Разкъсваш се от противоречие.
Недей, вдигни глава, не си виновен , създателят ти се е пошегувал.
Жертвах се за благото на всички. Години ми отне да те позная...
Трябваше да умра, за да се родя по-зла и от теб...
Държах се за любов, която не съществува, а без опора всичко пропада.
Пропаднах и аз, но надминах и теб самия.
Погрешен бе изборът, жертвата си ти! Наивна ли ти се сторих?
Ти най-добре трябва да знаеш, че външността лъже...
Какво е чувството да си лъжец и да те лъжат? Изигран в собствената си игра!
 Сълзи в очите ми видял си...?! Сънувал си... Как да плача без сърце, то умря в ръцете ти...
Слаби са ти демоните...
Маска сложих и аз, за да не боли, няма разбиращи страданието ми, всички са само слушатели.
 Станах като теб и пак за тебе мисля, всичко бе заради теб. Дори да те мразя, те обичам! Сега заедно ще горим в Ада...