Сънувал ли си, че падаш? Цялото ти същество трепери...
Дори след съня не можеш да дадеш покой на сърцето си.
Така се чувствам, но не боли. Вече не боли!
Мълчанието издава вината ти! Дори и ти загуби думите си,
а беше така велик в обещания. Нима гордостта ти е ранима?
Това не може да е истина...
Празните думи са пепел, умрели преди да се родят, краткият
живот на една лъжа... Не искам да ти правя комплименти, но лъжец си!
Демон в човешки образ! Издаде те погледът, душата ти е черна.
Сляпа ако бях, щях да ти повярвам. Разкъсваш се от противоречие.
Недей, вдигни глава, не си виновен , създателят ти се е пошегувал.
Жертвах се за благото на всички. Години ми отне да те позная... ...