29.06.2009 г., 0:04

Ден и Нощ

5.2K 0 1
1 мин за четене

Ден и нощ

 

Има едно цвете, което баба ми нарича "Ден и нощ". Не съм сигурна дали това е истинското му име, вероятно не, но не искам да развалям магията, докато търся официалното му наименование. Това цвете е зелен храст, който цъфти с ярко жълти цветове... На пръв поглед е обикновено цвете, но само на пръв поглед... Това цвете цъфти само вечер и през нощта, а когато слънцето изгрее, цветовете му постепенно увяхват. На следващата вечер се появяват нови, отново красиви цветове.

Красиво е, но не това е магията му. Ден и нощ се разцъфва така бързо, за секунди, докато го гледа човек - от жълта малка пъпка за минути става красив цвят. Изумително е да гледам в градината си реално доказателство за силата на природата, претворена в един малък зелен храст с жълти цветове. Прекрасно е да наблюдавам това цвете... През деня е грозновато, с увехнали цветове, прилича на неугледен бурен, оставен случайно в градината, но вечер... то се трансформира в принцеса на цветята, обградена от множество обожатели - неуморните пчели, борещи се да вкусят от благоуханния нектар в сърцевината на жълтите цветове. Наблюдавайки с възторг трансформацията му, осъзнах колко е хубаво да си пълен с живот и колко е хубаво да разбираш това. Успокои ме и мисълта, че всеки един от нас в някой момент има шанс да разкрие красотата и потенциала в себе си и да покаже своята роля в света.

Ден и нощ крие своята тайна. Неугледно за слънчевия ден, но прекрасно за тъмната нощ. Може би с жълтите си цветове е решило да озари тъмнината и да бъде красиво тогава, когато няма конкуренция от други цветя... Всички спят, а тайнственото цвете се събужда и изживява своята уникалност. Малко от нас  го виждат в тъмното, но веднъж видели - трудно го забравят. Може би това е по-ценно...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мари Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А може би е обичайно да крием цветовете си в удобството на нощта. Нощта в която сме се освободили от ежедневните натрапници и сме отсяли само тези които наистина ни ценят и имат очи да ни видят дори в тъмното.

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...