Смъртта на часовниците
Пролетното цъфтене го натъжи, защото знаеше, че тази красота е мимолетна и следователно обречена. Отдавна беше свикнал с констатацията, че от срещата с красивото остава чувството за смърт. Остава като ударите на камбана в безкрайна и здрачена степ...и тези черни ивици в стените, крадящи погледа като мишени, когато иска да разстрелва своите илюзии. Милиони светове отгоре го следят. През дупките в пространството го вее тяхната прокоба...
В едно от предишните си слизания със синкавия лъч от Сириус на Земята, той беше Берцелиус. Тогава разработваше апарат, който да играе ролята на Портал към Отвъдното. Наблюденията му го доведоха до неочакван извод - този портал беше построим единствено с помощта на елемента силиций. Затова вложи всичките си усилия, за да изолира в чист вид силиция. И успя! Огледалата (в състава на които участваше силиция) бяха свързани с този Портал и затова в случай на смърт те биваха покривани, в съгласие с древни обичаи. Иначе съществуваше опасност мъртвият (който с акта на смъртта си, подобно на къртица, изкопаваше почти мигновено тунел между двата свята) да наруши цялостта на Портала и чрез огледалата през него да преминат същества от астралния свят, похищаващи живите. Например съществата, наричани от Кастанеда в книгите му "съюзници", за които разказва в проповедите си индианският шаман Дон Хуан Матус.
Силицият не беше земен елемент. Той беше прехвърлен на Земята от сириусианците, за да се осигурят коридори за синкавите им лъчи, които свързваха планетата Земя с мистичната страна Дуат - второто - неземно небе (на Сириус C-D * ), към което пътешестват след смъртта си египетските фараони (водени с ладия от всевиждащия Хор и придружвачите му жреци - Шемсу Хор). Там, онези земляни, които бяха сред Избраниците, имаха матрица на безсмъртието, от която черпеха холограми за земната си форма. Останалите земляни бяха простосмъртни и съществуваха единствено, за да извличат от душите им безкрайнолекия метал бдзя, необходим на сириусианците за изработването на матриците. Когато умираха техните часовници тутакси спираха. Някои от тях завинаги. Точно това се бе случило с часовника произведен от великия физик и механик Кристиян Хюйгенс, известен с приносите си към вълновата природа на светлината. Той, изобретилият първия часовник с махало, го подарил на Людовик XIV. На първи септември 1715г., точно в 7 часа и 45 минути, часовникът, който до този момент работел перфектно, внезапно спрял и тутакси, в същия миг, френският крал Людовик починал. От този момент нататък часовникът отказал да проработи. Нещо подобно се случило със съдията Джери Уилсът от Вашингтон. Около 2 часа след полунощ старинният му стенен часовник спрял да тиктака и това го събудило. Този часовник му бил подарък от негов близък приятел. На сутринта съдията узнал, че по същото време приятелят му е починал. Не по-малко загадъчна е случката с Джордж Фрай от Пенсилвания. На 4 декември 1887г. той написал писмо на брат си, който живеел в Мичиган и веднага след това погледнал часовника си, подарък от брат му. Същият бил спрял. Тогава Фрай извадил джобния си часовник и сверявайки показанията на двата часовника установил, че този на брат му е спрял няколко минути по-рано - в 21часа и 45 минути. Точно в този миг се появила странна светлина, която скрила циферблата на часовника. На следващия ден Фрай получил телеграма с известие, че брат му е починал предната вечер в 21 часа и 45 минути.
В знаменития си роман "Сърцата на тримата", големият американски писател Джек Лондон описва случай с един пеон, проявил голяма старателност и изобретателност в опитите си да избегне смъртта. Но, заключава Джек Лондон: "Пеонът не знаеше главното - че времето му беше изтекло!"
* За детайли във връзка със Сириус С-D прочетете разказа ми "Кроулистът", качен на линк: https://otkrovenia.com/bg/proza/kroulistyt
© Младен Мисана Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Благодаря за хубавите коментари: Латинка-Златна, Марина, Иви, Роси. Не съм очаквал толкова неформално и задълбочено коментиране. Замислихте ме за много въпроси. Как го беше казал Левски: "Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме!" Преди да умре на макрониво, един организъм умира на микрониво...и така, докато достигнем кванта на времето. Там умираме за пръв път. Затова не е за учудване, че първо спират часовниците ни, а после ние.
Бъдете здрави, щастливи, вдъхновени и все така с будна и креативна мисъл, колеги по перо и приятели! Пожелавам ви го от сърце! -
Факт е, че часовникът на Петър Дънов спира точно в часа на неговата смърт.
Физиците казват, че часовникът се намира дълго време на ръката на човек и той става част от неговото електромагнитно поле. Така сякаш часовникът се включва в електрическа схема и играе ролята на заземяване. В него се стича цялата енергия на организма. Много интересна творба! Поздравления! -
Много интересно четиво!
Красотата наистина наранява. С преходността си...
Произведението ти, Маестро ми напомни за латинската сентенция „Vulnerant omnes, ultima nekat."( ”Всички( минути) нараняват, последната убива”) ...Надпис използван в миналото върху часовници.
Берцелиус ми звучи много познато.
Поздравявам те за прекрасната творба!☺ -
Страхотна мистерия... Нещо също много мистично за Сириус... "Веднъж годишно Слънцето е в една линия със Сириус. Така, Великата пирамида в Гиза била конструирана, че в този свещен момент светлината на Сириус да пада върху „Камъка на Бога“ в горния край на Голямата галерия, огрявайки главата на главния жрец, който получавал „супер слънчева“ сила и претърсвал собственото си „слънчево тяло“, за да предаде на останалите посветени тази искра, която помагала за превръщането им в богове... Йероглифът, символизиращ Сириус, също е много интересен - с трите си символа...
-
Само два коментара на това мистично есе, но затова пък какви! Сърдечно благодаря за тях. Благодаря и за извънкоментарната подкрепа на всички, които ми я дадоха. Бъдете благословени, че оценявате творчеството на другите, защото така то става и ваше!
Миночка, споделяш нещо толкова вътрешно и разтърсващо. Бог да прости татко ти. Големи са тайните в предверието на смъртта. Не ни е съдено да ги разбулим. А може би и не трябва да повдигаме завесата.
Йоана, твоите дълбоки и нестандартни разсъждения ме обогатяват. Свидетел съм на безсмъртието и дори съм бил там - в самия му извор с духа си. Но това се случи в една друга звездна система. Не е тук мястото за по-задълбочени споделяния. Всеки получава единствено според духа си, извън триизмерния свят. Това е аксиома. -
Много интересно и плашещо... Особено мисълта, че можеш да се окажеш само холограма, а не цялата същност, която би трябвало да бъдеш... Аз приемам идеята за безсмъртието на човека като идея за сливането му със света, съгласуваното им съществуване в състояние на особена хармоничност и съзерцание, особено силна сетивност - на всекиго са дадени връзките със света, само трябва да ги види. А ако не ги види, не успее да се хармонизира със света и няма късмет това да стане просто така, тогава светът го асимилира, поглъща и го прави със силови средства част от себе си - защото светът трябва да продължава да съществува... Човекът тогава пак ще съществува, но под друга форма... Въпросът е, можем ли да запазим съзнанието си, сега и завинаги?! Дали упражнения за мисълта, медитация, добрина, скромност, аскетизъм, мечтата за това помагат, дали за всеки е постижимо, дали двама по-лесно могат да усетят безсмъртната си компонента и дали това е една от основните роли на любовта, все въпроси, въпроси...
-
Завладяващо е , Младен, напомни ми случка с баща ми , седмица преди да почине, виждаше нещо в огледалото, което беше срещу леглото му и крещеше"махай се" много дълго време, после посочваше часовника на стената и казваше,"виждам те, не се сърди,утре ме чакай",на следващия ден почина.Сега си дадох сметка защо, благодарение на теб! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
и да останем следа...