Докога ще крием любовта
Стига...
До кога ще пазим, ще крием любовта? Докога...
Имам толкова любов в себе си и ти я имаш твоята в теб и за какво, защо и за кога я пазим? Не разбираш ли, че утре може да ни няма... не бъди наивен. Не бъди! Отвори очите си и виж как хората, които обичаме, си отиват от нас, без да можем да ги спрем. Не си ли се питал дали си им показал колко много ги обичаш? Не си ли разбирал колко е непосилно да им го кажеш, когато вече ги няма, когатo са там, където писма не стигат, а думите са неми.
Стига...
Стига мълчание, стига скрита красота. Кога ще живеем наистина? Крием болката, за да не нарани другите. Крием собствената си обида, за да не покажем слабост. Крием силата, за да не ни застигне непосилното. Крием... а защо крием любовта??? Не знаеш ,нали? Нима е страх, нима е срам... от кого, от какво и за кога??? Кога ще живеем наистина?
Стига...
Живот ли наричаш мрака, студа и страха, на които сме обрекли дните си? Защо сами се осъждаме на самота? Нима страхът е по-важен от щастието ни? Нима е по-важен и значим от любовта? Не осъзнаваш ли, че сами се раняваме... болката идва от липсата, от неразбирането на любовта. От това, че я затваряме зад тъмните решетки на предразсъдъците си, в оковите на суета и безсмислени планове.
Стига... Стига...
Мен утре може да ме няма, може никога повече да не мога да ти кажа колко те обичам, да не мога да го кажа на никого... и тази любов, тази красота, ще бъде заличена завинаги. И утре може аз да си отида без да съм разбрала колко много хора ме обичат. И утре може да е празно, защото съм си отишла сама без любов. А страшното е, че може и да стане днес...
Чуй ме...
Любовта не свършва, колкото и да даваш!!! Защо тънем в мрака и калта на егоизма, когато никой нищо не може да ни отнеме? Как ще ти вземат любовта? Имай вяра в най-истинското и значимо нещо в живота ни. Пусни я на свобода, дай и слънцето на хиляди очи, дай и дъжда на сълзите от щастие, дай и небе, за да те извиси със себе си.
Виж ме...
Погледни света наоколо и осъзнай как сам си се затворил в студената килия. Доживотно осъден ли ще си? Какво престъпление си извършил? Помилвай се, защото изборът е твой! Излез на свобода и живей... наистина!
Никой не знае колко време има...
Повярвай ми, защото утре може да ни няма, повярвай ми днес, когато още можем да обичаме...
© Даниела Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
супер е
-
Радвам се, наистина се радвам, че писа. Това е есе, което написах с ясната идея да достигне до повече хора и те да се замислят. И идеята ми не е да преповтарям, вече изказани думи, а да покажа, че някъде в някого те са се отразили и са отекнали в истинност, защото аз вярвам (до болка) в това, което съм написала.
Да обичаме не е достъчно... трябва и да до изкажем и да споделим тази обич. Запазвайки я за себе си - това е егоизъм, а той обезсмисля и обезсилва самата любов.
Поздрав и благодаря. -
Мила Даниела, прегръщам те силно!
Хареса ми есето ти, докосна ме!
И аз се надявам, че хората, които са го прочели са се замислили над всичко, което си написала!
В момента изживявам една наистина красива връзка, но се страхувам да разкрия чувствата си, защо ли?! Защото се страхувам, че ще ме боли, но сега след като видях есето ти се запитах... А дали утре ще имам възможност да го видя отново, дали някога ще имам възможност да му кажа какво изпитвам? Живота продължава и трябва да се радваме на всеки един миг.
Целувки! -
Този евангелски призив не е измислен сега. Още Христос е казал "Хора, обичайте се!" Само две думи - съвсем достатъчни.
Но това май е литературен сайт нали? -
Йорданов, благодаря... само си поръчайте темата
Поздрави от мен за всички
-
хареса ми.
-
останах без думи ....ти просто всичко каза!страхотно е поздравявам те!
-
Чудесно Есе! Облечено с такъв изящен изказ. Определено авторката трябва да продължава да ни радва с "още от същото"
-
радва ме, че мъжката част от аудиторията е оставила отзив. Че изказът е достигнал до вас, защото сякаш ние жените сме по-склонни да изказваме това, което е в нас. Благодаря ви за отделеното време и... Обичайте! със сърце, дела и думи...
Поздрав! -
първо едно огромно БРАВО! Всякакви хвалебствия за творбата са излишни защото тя си се хвали самичка си, не, не е осъзната - изстрадана е. Боляща е и боли. Нова Генерация имат такъв "лаф": страх се казваш по пътя ми...
...а аз ли? ...Понякога ми се иска да изкрещя на целия свят силно "обичам те!". Когато обичам целия свят... и себе си. -
Дано, наистина дано повече хора ти повярват и разберат. Есето ти звучи осъзнато и ужасно добронамерено в това да отвори очите за неща, които повечето пъти осъзнаваме твърде късно.
Поздрав, Даниела и... продължавай!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
