Стига...
До кога ще пазим, ще крием любовта? Докога...
Имам толкова любов в себе си и ти я имаш твоята в теб и за какво, защо и за кога я пазим? Не разбираш ли, че утре може да ни няма... не бъди наивен. Не бъди! Отвори очите си и виж как хората, които обичаме, си отиват от нас, без да можем да ги спрем. Не си ли се питал дали си им показал колко много ги обичаш? Не си ли разбирал колко е непосилно да им го кажеш, когато вече ги няма, когатo са там, където писма не стигат, а думите са неми.
Стига...
Стига мълчание, стига скрита красота. Кога ще живеем наистина? Крием болката, за да не нарани другите. Крием собствената си обида, за да не покажем слабост. Крием силата, за да не ни застигне непосилното. Крием... а защо крием любовта??? Не знаеш ,нали? Нима е страх, нима е срам... от кого, от какво и за кога??? Кога ще живеем наистина?
Стига...
Живот ли наричаш мрака, студа и страха, на които сме обрекли дните си? Защо сами се осъждаме на самота? Нима страхът е по-важен от щастието ни? Ним ...