9.10.2014 г., 17:36

Държава като вятър

1.4K 0 0
1 мин за четене

ДЪРЖАВА КАТО ВЯТЪР

 

Човекът вървеше съвсем сам по опустелия бряг на морето. Духаше ужасен вятър – силен, остър, студен и някак зловещ. Блъскаше тялото му назад, той се олюляваше, аха да падне, но някаква невидима сила го държеше прав и неоправдано горд – сякаш да се присмее на природата, която връхлиташе върху него.

Нямаше сезон, беше късна есен или зима, небето и морето се бяха слели в сива пустота, а наоколо нямаше жива душа, дори птиците бяха замлъкнали.

Бесен беше вятърът. Духна силно и запокити надалече овехтялата му шапка. Той се обърна, понечи да я догони, но тя полетя направо към морето и една вълна я сграбчи и погълна. Друга вълна, засилена от порива на вятъра, плисна върху краката му и заличи всичките стъпки, които беше оставил. Природата не искаше следите му.

Силен беше вятърът. С невидими шепи грабваше пясък и го хвърляше върху очите, върху бузите и клепачите на странника. Той примигваше, бършеше се, но от раните му потичаха кръв и сълзи. Сълзи ли бяха, пръски ли – кой знае. А и шалът така силно се увиваше около врата му, че приличаше на бесило. Дори си мислех, че вихрушката ей-сега ще спусне въздушното си въже от небето, за да го обеси.

Но къде изобщо си въобразяваше, че отива? Пред него – само море, пясък, мъгла и пяна, вятърът чорлеше косата и затягаше бесилото, а той се беше устремил срещу него към нещо, което очевидно само той виждаше.

Колкото повече се отдалечаваше бедния странник, колкото по-мъгливо и бледо го виждах, толкова по-ясно ми ставаше какво се случва.

Човекът не вървеше срещу вятъра.

Вятърът вървеше срещу него.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Георгиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...