Гледането, съзерцанието и прославянето

Гледането, съзерцанието и прославянето

Гледането и съзерцанието – те са в основата, на всяко мислене, медитация, действие и успех – те са началото на всичко, което човек прави, и са често и най-доброто, което човек може да направи в даден момент. Например, доволен си от някой човек, или недоволен погледай го известно време – ама тук не се говори за гледане с очите, а за вътрешното умствено гледане. Като гледаш нещо известно време, ти започваш да мислиш за него. Точно това е момента на преход към съзерцание – раждат се мисли, от които ти се разказва реалността, истината за предмета – ти го опознаваш.

И не само започваш да го опознаваш, но го и приемаш (малко) – например, не обичаш математиката, но ако гледаш едно видео за уравненията, или интегралите, започваш лако да приемаш тази материя и елементарно да мислиш – значи налице е лека зацепка – така придобиваш елементарна склонност да мислиш за тези неща. Не искаш да четеш дадена книга - дръж я, гледай я, отвори и прочети едно изречение, и постепенно тя ще те привлече... Така чрез гледането идваме до съзерцанието, после започваме да мислим, да разсъждаване, да запаметяваме помисленото – и накрая започваме да съединяваме мислите в творчество, в умствено строителство и т.н.

По този начин всяка работа започва с ледане. Не искаш да работиш, но да гледаш работа нали можеш – гледай, а после ще ти дойде останалото. Нещо те тревожи гледай го това нещо и мисли. Гледай врага и виж какво иска, от какво да се предпазваш...; гледай приятеля и му лей през главата енергия. Гледането е не самото начало на мислене, но то е и източник на енергия, а също и способ на приемане на енергия. Гледаме Слънцето – даваме капчица енергия на Слънцето, но повече приемаме. И така със всеки педмет – дърво, цвете и т.н.

Друг важен похват на жизнено поведение и стратегия за обмяна на енергия, както и за последващо строителство в света на образите в нас, е прославянето. Казваш за някой бог – слава – например „Слава на Велес“ – това значи бог Велес идва при теб със своята енергия и своите качества. Казваш за своя познат или приятел, който те вдъхновява: „Слава на Георги“ – например – хем го радваш него - на подсъзнателно ниво той усеща, ти го вдъхновяваш с възхвалата – хем самия ти се зареждаш от него с неговите енергии и качества.

Ето защо, това с което искаме да се занимаваме – приятно и неприятно – трябва да го гледаме най-малко на първо време, за да определим какво място има този предмет в нашия живот. А нещата, които определено ни радват трябва без колебание да прославяме. Като например Слънцето и другите природни тела, нашите предци, бащи, синове, нашите богове или бог, другарите, приятелите и т.н. Така ние се обкръжаваме с желани енергии и качества - поставяме основата на нашия творчески възход. Гледането, съзерцанието и прославянето са практически нужни ежедневни действия на нашата Душа.

Слава на Велес! Слава на Сварог! Слава на Лесничея!

Лесничея                          5.01.2018 г.