Говори ми се за живота, ей така без метафорите, без римите, без загадките, без да заменям думите. Вярно е, че поезията е огледалото, в което освен автора, се оглеждат и читателите, но поезията не може да бъде разбрана от всички по един и същ начин,
както и почувствана по един и същ начин, а толкова е лесно да се чете между редовете, но не от всички.
Животът на един човек е дар и всеки го изживява по своему, но попадне ли човек в капан от проблеми, тогава натежава и човекът си казва - Ех, че скапан живот...
А той не е никак скапан. Той е миг, но съзнанието на човека отхвърля това и си мисли, че всичко е безпределно и безкрайно. Да, но безкрайността е за душата, за любовта.
През своя съзнателен живот човек създава обвързаности. И ненапразно любима от книгите ми е "Малкият принц" - на Антоан Екзюпери. Приказка за големи, разказана
по деликатния начин през погледа на дете. Колко мъдрости има в нея, които аз съм си подчертала в книжката и препрочитам многократно. Любима тема ми е за обвърза ...