Говори ми се...

Говори ми се за живота, ей така без метафорите, без римите, без загадките, без да заменям думите. Вярно е, че поезията е огледалото, в което освен автора, се оглеждат и читателите, но поезията не може да бъде разбрана от всички по един и същ начин,
както и почувствана по един и същ начин, а толкова е лесно да се чете между редовете, но не от всички.
Животът на един човек е дар и всеки го изживява по своему, но попадне ли човек в капан от проблеми, тогава натежава и човекът си казва - Ех, че скапан живот...
А той не е никак скапан. Той е миг, но съзнанието на човека отхвърля това и си мисли, че всичко е безпределно и безкрайно. Да, но безкрайността е за душата, за любовта.
През своя съзнателен живот човек създава обвързаности. И ненапразно любима от книгите ми е "Малкият принц" - на Антоан Екзюпери. Приказка за големи, разказана
по деликатния начин през погледа на дете. Колко мъдрости има в нея, които аз съм си подчертала в книжката и препрочитам многократно. Любима тема ми е за обвързаностите, която е описал автора между срещата на малкият принц с лисугера.
"Да опитомиш" - означава, създадеш обвързаности", "Човек познава само нещата, които е опитомил... не съществуват продавачи на приятели", "Човекът вижда добре единствено със сърцето. Същностното е невидимо за очите."
Тази приказка за големи за голямо мое съжаление не може да бъде разбрана дори от големи и аз се питам защо? И намирам отговора в посвещението на първа страница на Дарина Дечева - поетеса с богата душевност, която ми подари тази книжка на втората ми среща с нея." Огледай се в очите на Принца! И ще видиш истинската Женя. Онази, която аз видях! 

04.10.2007 г. 
Велико Търново
Дари

Отговорът е, човекът да носи в себе си душата на дете! Защото (пак цитирам от книжката) "Човекът никога не е доволен там, където е - каза стрелочникът....
- Децата единствено знаят какво търсят - рече малкият принц."
Аз не съм наивна, както ме наричат понякога хората. Просто гледам на света с други очи и живея живота си без лъжи. Защо да лъжа? Защо да крия своята същност и какво ще спечеля от това, ако го направя? Хората, които ме заобикват, харесват в мен именно моята искреност, а тези които ме избягват, те се страхуват от искреността, защото те самите не са искрени. И аз не съжалявам, ако съм изгубила някого от тях. Само ми е мъчно, че на много от тях съм дала частичка от себе си, било приятелство, любов, време и т. н., а те не са успели да вземат поне малко за себе си от моята същност.
Говори ми се, разказва ми се, и не толкова за себе си, а за живота, който е миг
на споделеност. Много пъти разказвайки за себе си, аз поглеждам в очите слушащия ме и си казвам - Виж, приятел, това не е само моят живот, това е начинът ти сам да преоткриеш себе си в твоя живот, но хората вече дори не могат да слушат и се
отегчават.
Дано и вас, мои читатели, не отегчих!
20.05.2013 г. Евгения Тодорова Djein_Ear