Градината – антиентропиен фактор и Дом на човешката Душа

Градината – антиентропиен фактор и Дом на човешката Душа

Идеята за Градината ще разгледам не в смисъл на това какво трябва да съдържа тя, а като едно понятие и явление, което датира още от Адам – време, и за което явление се смята, че представлява фактор, който утвърждава живота в неговата жизненост и антиентропийност. Както е известно, Ентропията представлява всяка ущърбност, която води до разпад и крах на всяка система. Ако говорим за човека, той има четири вида тела – физическо, етерно, емоционално и ментални тела. При човека ентропийни явления са болестите от всякакъв род, напрежението, което е на прага на разрушителността, прекомерен стрес и всеки друг дисбаланс, който грози разрушение и смърт. (Не онази законно установена смърт, когато човекът е вече доста остарял биологически, а тази смърт, която е преждевременна, инцидентна, нежелана).

***

Градината – това е такова място, където има много и разнообразни растения - дървета, храсти, цветя и др., а също и където обитават различни животинки, особено птиците, които имат едно специално предназначение - да пеят и така да донасят до човека специфични благотворни енергии. Птиците се движат по немагнитните линии, меридианите, линиите в северо-южно направление, където магнитната полярност е уравновесена и където енергетичността е по-висока.

В книгите на Владимир Мегре за Анастасия се говори за това, че всяко растение е свързано със Слънцето и Планетите по един различен начин. И че всяко животно има особено предназначение и др.

В Първата книга на Мегре (със заглавие “Анастасия”) се твърди, че човекът в състояние на любов излъчва енергия, която за части от секундата се отразява от планетите и се връща на Земята под формата на благодатно лъчение, което захранва всичко живо – растения, животни, хора. Тук трябва да се обърне внимание на това, че Човекът, като син на Отеца - бог, е могъщ източник на Енергия в нашата Вселена, и че тази енергия придобива благодатна съставка, когато влезе в съприкосновение с планетната и звездна констелация в даден момент.

В същата книга се говори още и за това, че ако човек се разхожда от време на

време в градината и гледа или пипа растенията, или ги полива с вода, която ТОЙ е използвал, тогава се осъществява една благодатна връзка между човека и растенията. Тази благодатност се изразява в това, че растенията започват да изработват в по-голяма степен точно тези вещества, от които организмът на този човек се нуждае. Чрез хранене с тези растения, те имат вече изработени тези вещества и субстанции, които възпълват неговите веществени и физиологични недостатъци. Така те съдействат за неговото здраве и също влияят директно върху неговите чувства и мисли чрез фотонната и биополева част на своето естество. Растенията се “грижат” за здравето на човека и за неговото душевно състояние.

Във връзка с всичко това в един от разказите – притчи на Анастасия (”Двамата братя” от 6-тата книга) се издигат Четири условия (или истини) за щастлив живот на човека на Земята, а именно:

1. Всеки човек трябва да живее в прекрасна градина.
2. Всеки човек трябва да насади Едно (родово) дърво.
3. Всеки човек трябва да се устремява всеки ден към любовта.
4. Трябва да възпитава децата си щастливи и справедливи към всичко.

В 8-мата книга на указания автор, “Новата цивилизация”, се изтъкват от Анастасия три необходими условия за достигане от човека на реално безсмъртие на Земята:

1. Да създаде човекът пространство, което да го привлича (градина, дом, имение).
2. Да живее човекът така, че да заслужи обичта на поне един друг човек на земята. Той да го обича истински.
3. Да не си представя смъртта като Небитие. Да насочва постоянно погледа си към онези творчески дела, които върши. Така че, когато дойде време да умре, отивайки си с дух, устремен към делото, бързо да се върне в ново тяло да продължи подетото дело.

Познавам четиричленно семейство, за което е характерно това, че всеки ден, с изключение на неделя, излизат на двора и се трудят. Организират двора си. Бащата сменя масла на колите. Синовете му помагат. Майката и тя помага. Това е щастливо семейство. Те обичат своя двор и работата си. Те са задружни и се обичат. Те са намерили, както аз чувствам нещата, своята “градина”. Техните души са вече съвсем правилно настроени да намерят един ден своята истинска Градина.

-------------------------------------------

 За да намери всеки човек своята градина, той трябва да има следните идеи:

• Да знае за особената ценност на живите природни тела: Въздуха, Водата, Земята, Растенията, Животните, Хората.
• Да има и да не жали ежедневно установено време за общуване с Природата. За “неправене на нищо” – както казват индианците. Време за душата, за любимо, полезно дело – сутрин малко, на обед малко, вечер малко. Да се поразходи, да походи бос, да подиша, да помисли, да помълчи, да се помоли.
• Да цени човекът Размишлението. Признак на невежество е, когато един човек зададе на своя близък въпрос и чака веднага, почти автоматичен отговор. Има въпроси, и може би повечето са такива, на които не може да се отговори веднага. Трябва размишление. Размишлението е работа в градината на мисълта. Много важна работа, чрез която можем да се освобождаваме от тревогата и да извикваме мира, от който произтича радостта. Да подреждаме нещата в себе си, в своето съзнание.

***

Ще заключа с набелязване на Инициативи за внедряване и осъществяване на Градината в нашия живот. Свободен е всеки да ги приеме или не, да ги приложи или не! Или пък, някой може да установи и да приложи и нещо друго в този дух.

Примерни инициативи за осъществяване на Градината в Живота:

• Поздравяване на слънцето, като го види за първи път сутрин - здравей мило слънце - вечер: Довиждане слънчице, утре се надвам да те видя пак... Слънчето е източник на енергия за захранване на нервната система с магнетизъм, а на душата с жизнелюбие....

• Ежедневно да общуваме натурално и тренировъчно с въздуха – чрез дишане, с водата – чрез обливане, и със земята – чрез ходене бос. За тази цел е уместно практикуването на системата “закалка-тренировка” на Порфирий Корнеевич Иванов – Паршек.

/http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=207266/

Тези практики ще прилагаме според наличните условия. Ако имаме градинка, или двор, там ще ги изпълняваме. Ако пък не, обливането можем да извършим в банята, дишането на терасата боси (и през зимата също), а ходенето боси можем да извършим в близката градска градинка или горичка. Според условията ни!

• Устройство на собствена градинка и работа в нея - може да имаме и няколко градини или имение (ако човек се посвети въобще на това!).

• Ако нямаме собствена градинка или двор, трябва да си установим в градската градинка периметър от около 2-3 декара, например, който редовно да посещаваме и който ще направим с времето “наше” любимо кътче. Тук ще можем да ходим боси, да дишаме, да гледаме дърветата, да ги прегръщаме, да ги целуваме, да миришем цветята и цъфналите клони, здравеца и т.н. Да слушаме сутрешното пеене на птичките.

• Да установим ежеседмична (или на 10 дена един път) разходка до любимата ни планина или Хълм.

• Друг вид разходка (в града или сред природата) може да осъществим под Звездното небе. За целта е необходима следната подготовка. Нахранваме се в ранната вечер, отдаваме се на почивка, в това число и на сън, и след 4-5 часа ставаме и се отправяме на разходката през нощта. Маршрутът трябва да е добре известен и несложен. Сега, когато всички спят и е чиста ноосферата (мисловно-психичната среда), и в пълната тишина, под звездното небе можем да размишляваме. Това е една звездна терапия за Душата. Звездите съдействат добрите ни планове да се въплътят в живота.

• Да установим един или два разтоварващи дни в седмицата. Например в събота и неделя да се храним само по Един път (привечер – в ранната вечер), и после в понеделник в 12-13 часа. Добре е да се възприеме например неприемане на храна до 12-13 ч. и т.н. Това е важно за ритмизиране и прецизиране на процеса на храненето, и ще тренира всичките ни тела.

• Един ден в седмицата да не извършваме никаква работа, или ако е крайно належащо да се трудим не повече от два часа.

• Ежедневно изминаване по възможност на неголям или малко по-голям маршрут пеш. Да не правим на въпрос изминаването по този начин на разстояние от 3-4 спирки. Така си даваме допълнителни плюсове за физическото тяло и приятност за душата.

край

Румен - Лесничея                                            18.04.2012 г.