12.04.2007 г., 20:36

Грешки

1.8K 0 1
Може ли едно телефонно обаждане да промени живота ни? Възможно ли е, поправяйки минали грешки, да променим бъдещето си? Действително ли в миналото ни се крият неуспехите, които ни преследват в настоящето?
Тя стоеше сама и гледаше в нищото. Неволно бе открила причината, пречеща и да бъде щастлива последните няколко години. Бе наранила човек, който я обичаше въпреки всичко, неволно бе погубила една човешка съдба... а сега търсеше спасение за себе си.
Защо прошката е толкова важна за грешника? Единственото спасение за вече погубената му душа! А искайки прошка, се чувстват още по-нищожни. В ръцете на униженият веднъж е концентрирана по-нататъшната им съдба...
Набра отдавна забравения телефонен номер. Вдигна й весел женски глас, а тя затвори. Все пак не бе толкова могъща, този, когото смяташе, че бе убила с постъпките си, се бе съвзел, а самата тя агонизираше.
И все пак, когато си жесток към другите, нима не погубваш себе си?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Екатерина Камбурова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • лЕЛЕ точно сега се случва същото с мен.Като го прочетох имах чувството , че е писано за мен.Моята история е същата без женския глас.И ме накара с тва есе мила да се замисля над много неща. И ще отговоря на въпроса: " И все пак , когато си жесток към другите , нима не погубваш себе си?" ТОчно себе си погубваш.Не друг , а себе си ! И ако това есе си го писала за себе си не го търси този човек , защото ще го накараш пак да страда със забуждането на спомените , а и ще страдаш много.

Избор на редактора

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...