Заглавието визира един опасен феномен, който отдавна е надраснал първоначалното си примитивно значение и е станал родоначалник на специфична ситуационна система. Но що е това ГРУПОВЩИНА ще попита съвършено основателно любознателният читател? Не бих го оставил да гадае, въпреки че ни най-малко не подценявам интелигентността му, която най-вероятно му дава възможност да достигне напълно самостоятелно до визираното от мен явление. ГРУПОВЩИНА е съзнателното съюзяване на повече от две лица, всяко от които само по себе си е незначително и невзрачно в един по-висш смисъл и в този аспект е несамодостатъчно. Такива лица придобиват чувство за значимост и пълноценност единствено под общия знаменател на ГРУПОВЩИНАТА. Само тогава те усещат в себе си тъмната магма на душите си и се опияняват от нея. Както в атомната бомба трябва да се съединят няколко къса уран, за да се достигне т.нар. критично количество и да се задейства неуправляема верижна реакция, така съединявайки се съзаклятнически, душите от ГРУПОВЩИНАТА придобиват онази разрушителна и поразяваща мощ, способна да помете пред пътя им преградите на висшата нравственост. Твърде вероятно във вселената действа принцип, който спокойно можем да наречем условно Закон за съхранение на ентропията. Той означава, че общото ниво на ентропията в тази вселена е постоянно и ако някъде се заражда ред, то съществува винаги онова друго място, където неумолимо протича "уравновесяващ" го процес на разпад и преход към хаос. Природата не търпи гениите, защото те заплашват да разрушат устоите на ентропията с революционните си идеи за нов ред. Да вземем например най-яркия гений на всички времена Еварист Галоа /1811-1832/, открил едва на 16 годишна възраст уникалната математическа дисциплина, наречена сега Теория на групите, днес ползваща се с все по-нарастваща популярност и значение. Галоа загива вследствие на дуел с огнестрелно оръжие на 21 годишна възраст, но съзирам зад тази странна и преждевременна смърт дългата ръка на Закона за съхранение на ентропията, ловко и съвсем навреме отстранила от сцената на живота гения, можещ да причини стълпотворение на нов и революционен ред. Препоръчвам на заинтригуваните от темата читатели един знаменит разказ на братя Стругацки, озаглавен "Милиард години до свършека на света", в който авторите загатват за действието на аналогичен принцип, наричайки го Закон на Вечеровски. Естествено е, че Законът за съхранение на ентропията действа чрез най-разнообразни механизми, осигуряващи реализацията му. В този смисъл всяка форма, същество, явление, се явява квант-представител на Полето на ентропията. Опитващият се да опровергае Закона за съхранение на ентропията, усеща насрещното му действие, точно както увеличаващият скоростта си мотоциклетист усеща връхлитащия го все по-силен насрещен вятър, който в определен момент неминуемо ще елиминира растенето на скоростта.
Един от механизмите на действие на Закона за съхранение на ентропията е и ГРУПОВЩИНАТА, този път представена в нейната архиформа - като обединяване на кванти-представители на Полето на ентропията, за достигане на критична маса.
В човешките общества механизмът на действие на ГРУПОВЩИНАТА е ясно видим. Тя в обществото е онова, което академик Опарин, наричаше коацерват на първичния бульон, от който съгласно неговата теория се заражда матрицата на живота. Характерно за ГРУПОВЩИНАТА е, че тя не може да съществува без да формулира образа на ВРАГА. Ако такъв реално няма, то той следва да бъде ловко пропагандно сътворен.
Един от методите на ГРУПОВЩИНАТА е пропагандата. Тук важи старото римско правило: "Една лъжа повторена хиляда пъти става истина". Да не забравяме, че Гьобелс оглави министерство на пропагандата в Третия райх и доведе до съвършенство експлоатацията на същия този принцип. Той върши добра работа във всички тоталитарни структури. Още по-голямо развитие, стигащо до своеобразна хипертрофия, получи този принцип в комунистическите общества, тръбящи го под формата на лъжливи и фалшиви "високонравствени лозунги".
ГРУПОВЩИНАТА трудно вирее във високо интелектуална среда. Затова една от първите й задачи е безмилостна разправа с инакомислещите. Задължително се налагат със силови средства на околните нейните визии за нещата, а тези околни биват превърнати в рая.
При хитлеристите тези модели са доведени до тяхната най-перфектна форма. Освен пищните паради, събиращи под знамената с обърната свастика стотици хилядни тълпи, френетично крещящи: "Зигх хайл" и "Майн фюрер", се провеждат събрания в тесни и дълги зали с ниски тавани. Там оратори, излъчени по повелята на ГРУПОВЩИНАТА, обработват присъстващите, но при спазване на стриктни условия. До всеки интелектуалец, от двете му страни, биват поставяни по двама представители на "работническата класа" /на практика отрядници на ГРУПОВЩИНАТА/. Така този интелектуалец влиза в своеобразната роля на арестант. В края на всеки ред на залата е поставен отговорник, който в определен момент става рязко с възглас, последван от целия изправящ се моментално след него ред. И тези възгласи, като например: "Смърт на евреите", се скандират многократно под диригентството на оратора и под надзора на отрядниците и отговорниците. При това положение нещастните интелектуалци под диктата на тълпата присъединяват и своите възгласи към нея. Залите са сиви, за да обезличат и уеднаквят инакомислещите с тълпата.
Има и много други похвати от пропагандния арсенал на ГРУПОВЩИНАТА, но тук не мога да спра вниманието ви на тях поради липсата на място.
Както казва Шопенхауер:
"Масите са като нулите - те не могат да се превърнат в число, докато пред тях не застане критически мислещата единица!".
Ето защо ГРУПОВЩИНАТА неминуемо ражда своите малки фюрерчета, които с течение на времето могат и да "пораснат". И както глутницата може да има само един водач, така и ГРУПОВЩИНАТА е заплашена да се разпадне ако не излъчи траен свой водач. Характерно за нея е, че кандидатите за фюрери са обикновено хора с нереализирани амбиции. В случая на Адолф Хитлер това е един неприет да следва архитектура във Виена младеж. Но може да бъде и всеки един, на когото по една или друга причина е осуетена принципно възможността за пълноценна себереализация и той търси начини за отмъщение. Това отмъщение твърде често намира своята приложна точка в най-близките до лицето среди, но понякога се екстраполира върху цели общества и народи. Примерите са многобройни, но не те са важни. Трябва да се виждат не конкретните примери, а явленията, които ги обобщават и приемат символа на зловещ гарван - заплаха за нормалните сладкопойни птици.
Винаги, когато мисля за явлението ГРУПОВЩИНА то се визуализира за мен с примера от прекрасния роман на Александър Дюма "Граф Монте Кристо" - заговорниците срещу младежа Едмон Дантес, заточили го в замъка Иф: подлеците Морсер, Кадрус, Данглар и Вилфор. Всички те получават най-накрая възмездие, благодарение на божествена намеса, проектирана от абат Фариа. Ала през колко перипетии трябва само да премине справедливостта, за да възтържествува. Ние, обаче, сме длъжни дълго и търпеливо да вярваме в доброто, защото "мислещата тръстика" рано или късно ще покълне нестъпкана от злокобното тяло на ГРУПОВЩИНАТА. Трябва да вярваме, че доброто побеждава силите на мрака и злото и че Бог е по-силен от сатаната и многобройните му слуги и изчадия. Това се нарича Принцип за победата на Доброто над Злото. На светлината над мрака.
© Младен Мисана Всички права запазени