22.04.2009 г., 0:38

Имате поща... или носталгия по белия лист...

2.2K 0 7
1 мин за четене

 

Колко от нас са чували скоро тези думи? А колко от вас никога не са ги чували? Не, не става въпрос за познатото „Имаш поща", не става въпрос за писмо по електронната поща. А за писмо в обикновена пощенска кутия; писмо донесено на крака от пощальон; писмо в плик, с марка... Аз лично скоро, освен сметки и рекламни брошури, не съм получавала нищо такова.

  А имаше време, когато чаках с нетърпение поредното писмо... Да, пишехме си писма, на хартия, с химикал... Получавах много писма от деца. Наричахме ги „приятели", макар че с повечето от тях не се познавахме лично. Пишех си с деца от  различни градове на България; с деца от  бившите съветски републики ( русначета, украинчета); с деца от бивша вече Чехословакия... Няма да забравя как чаках пощальона до пощенската кутия и нямах търпение да ми даде плика; а той, като че ли знаеше вълнението ми и поне веднъж в седмицата ми се усмихваше с думите „Имаш писмо...". Бързах да видя какво пише. Почти във всеки плик имаше нещо - картичка, календарче, снимки - лични или на любими артисти и каквото може да се сложи в плик. И след това показвахме на приятелките подаръците, които ни е пратило „нашето  русначе (напр.)"...

   А когато наближаваше празник - Нова година, 8-ми март... наставаше едно „лудо" (в добрия смисъл) пращане и получаване на поздравителни картички. Беше наистина вълнуващо! Кога за последно някой е получил мартеничка в плик? Дори вече не помня.

  Сега чета писма получени във виртуална лична поща, картичките също са виртуални, мартеничките и те... Но все още продават обикновени картички в книжарници, вестникарски павилиони. Това означава ли, че все още някой ползва услугите на добрите стари пощи J? Разбира се, светът се развива - писмо в бутилка ; бележка изпратена по гълъб; любовно обяснение вързано с панделка или запечатано с целувка ...  Виртуално общуване - бързо, удобно , съобразено с ежедневието ни. Пращаме писмо с усмивчици, цветенца, целувчици... Но не можем да нарисуваме собственоръчно сърчица или да очертаем ръката си...

    Надявам се, че някой ден, заедно с поредната сметка или рекламна брошура на някой хипермаркет, ще получа писмо в плик с марка! Това няма да ме върне назад във времето. Просто ще ми върне малко спомени...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Петрова-Йордано Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Важно е, че въздейства! Стефани, благодаря за мнението! Поздрави!
  • Нищо не може да ме утиши и развесели така както белия лист
  • Благодаря за вниманието, Миа! Радвам се, че ти е подействало така! Спомените са хубаво нещо! Поздрави!
  • Благодаря, Светлана! Поздрав и прегръдка!
  • От сутринта си мисля какво и как във виртуалното пространство да напиша на теб и твоето произведения. Истината за мен е, че каквото и да поднесе общуването "от далечното" винаги радва с неочакваността си, с възможността и ти самия да отговориш по съвест и сърце, така, че да замирише на обич. Така миришеха моите хартиени детски писма. Моите възрастни картички и нека днес светлината на интернетното ми послание направи същото. Благодаря ти!

Избор на редактора

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Само ако започнеш да правиш добро...

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...