Имате поща... или носталгия по белия лист...
Колко от нас са чували скоро тези думи? А колко от вас никога не са ги чували? Не, не става въпрос за познатото „Имаш поща", не става въпрос за писмо по електронната поща. А за писмо в обикновена пощенска кутия; писмо донесено на крака от пощальон; писмо в плик, с марка... Аз лично скоро, освен сметки и рекламни брошури, не съм получавала нищо такова.
А имаше време, когато чаках с нетърпение поредното писмо... Да, пишехме си писма, на хартия, с химикал... Получавах много писма от деца. Наричахме ги „приятели", макар че с повечето от тях не се познавахме лично. Пишех си с деца от различни градове на България; с деца от бившите съветски републики ( русначета, украинчета); с деца от бивша вече Чехословакия... Няма да забравя как чаках пощальона до пощенската кутия и нямах търпение да ми даде плика; а той, като че ли знаеше вълнението ми и поне веднъж в седмицата ми се усмихваше с думите „Имаш писмо...". Бързах да видя какво пише. Почти във всеки плик имаше нещо - картичка, календарче, снимки - лични или на любими артисти и каквото може да се сложи в плик. И след това показвахме на приятелките подаръците, които ни е пратило „нашето русначе (напр.)"...
А когато наближаваше празник - Нова година, 8-ми март... наставаше едно „лудо" (в добрия смисъл) пращане и получаване на поздравителни картички. Беше наистина вълнуващо! Кога за последно някой е получил мартеничка в плик? Дори вече не помня.
Сега чета писма получени във виртуална лична поща, картичките също са виртуални, мартеничките и те... Но все още продават обикновени картички в книжарници, вестникарски павилиони. Това означава ли, че все още някой ползва услугите на добрите стари пощи J? Разбира се, светът се развива - писмо в бутилка ; бележка изпратена по гълъб; любовно обяснение вързано с панделка или запечатано с целувка ... Виртуално общуване - бързо, удобно , съобразено с ежедневието ни. Пращаме писмо с усмивчици, цветенца, целувчици... Но не можем да нарисуваме собственоръчно сърчица или да очертаем ръката си...
Надявам се, че някой ден, заедно с поредната сметка или рекламна брошура на някой хипермаркет, ще получа писмо в плик с марка! Това няма да ме върне назад във времето. Просто ще ми върне малко спомени...
© Мария Петрова-Йордано All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Важно е, че въздейства! Стефани, благодаря за мнението! Поздрави!
-
Нищо не може да ме утиши и развесели така както белия лист
-
Благодаря за вниманието, Миа! Радвам се, че ти е подействало така! Спомените са хубаво нещо! Поздрави!
-
Благодаря, Светлана! Поздрав и прегръдка!
-
От сутринта си мисля какво и как във виртуалното пространство да напиша на теб и твоето произведения. Истината за мен е, че каквото и да поднесе общуването "от далечното" винаги радва с неочакваността си, с възможността и ти самия да отговориш по съвест и сърце, така, че да замирише на обич. Така миришеха моите хартиени детски писма. Моите възрастни картички и нека днес светлината на интернетното ми послание направи същото. Благодаря ти!
-
Дими, Нели, благодаря за мненията! Поздрави!
-
Ами.. аз си пиша и на хартия...Харесва ми дъха на токущо отпечатания вестник..и дори картички си купувам понякога.. а ако дойде писмо на хартиен носител , май взех да се притеснявам, а не да се радвам.. Животът се променя.. но малките радости от него остават...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
