22 апр. 2009 г., 00:38

Имате поща... или носталгия по белия лист...

2.2K 0 7
1 мин за четене

 

Колко от нас са чували скоро тези думи? А колко от вас никога не са ги чували? Не, не става въпрос за познатото „Имаш поща", не става въпрос за писмо по електронната поща. А за писмо в обикновена пощенска кутия; писмо донесено на крака от пощальон; писмо в плик, с марка... Аз лично скоро, освен сметки и рекламни брошури, не съм получавала нищо такова.

  А имаше време, когато чаках с нетърпение поредното писмо... Да, пишехме си писма, на хартия, с химикал... Получавах много писма от деца. Наричахме ги „приятели", макар че с повечето от тях не се познавахме лично. Пишех си с деца от  различни градове на България; с деца от  бившите съветски републики ( русначета, украинчета); с деца от бивша вече Чехословакия... Няма да забравя как чаках пощальона до пощенската кутия и нямах търпение да ми даде плика; а той, като че ли знаеше вълнението ми и поне веднъж в седмицата ми се усмихваше с думите „Имаш писмо...". Бързах да видя какво пише. Почти във всеки плик имаше нещо - картичка, календарче, снимки - лични или на любими артисти и каквото може да се сложи в плик. И след това показвахме на приятелките подаръците, които ни е пратило „нашето  русначе (напр.)"...

   А когато наближаваше празник - Нова година, 8-ми март... наставаше едно „лудо" (в добрия смисъл) пращане и получаване на поздравителни картички. Беше наистина вълнуващо! Кога за последно някой е получил мартеничка в плик? Дори вече не помня.

  Сега чета писма получени във виртуална лична поща, картичките също са виртуални, мартеничките и те... Но все още продават обикновени картички в книжарници, вестникарски павилиони. Това означава ли, че все още някой ползва услугите на добрите стари пощи J? Разбира се, светът се развива - писмо в бутилка ; бележка изпратена по гълъб; любовно обяснение вързано с панделка или запечатано с целувка ...  Виртуално общуване - бързо, удобно , съобразено с ежедневието ни. Пращаме писмо с усмивчици, цветенца, целувчици... Но не можем да нарисуваме собственоръчно сърчица или да очертаем ръката си...

    Надявам се, че някой ден, заедно с поредната сметка или рекламна брошура на някой хипермаркет, ще получа писмо в плик с марка! Това няма да ме върне назад във времето. Просто ще ми върне малко спомени...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Петрова-Йордано Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Важно е, че въздейства! Стефани, благодаря за мнението! Поздрави!
  • Нищо не може да ме утиши и развесели така както белия лист
  • Благодаря за вниманието, Миа! Радвам се, че ти е подействало така! Спомените са хубаво нещо! Поздрави!
  • Благодаря, Светлана! Поздрав и прегръдка!
  • От сутринта си мисля какво и как във виртуалното пространство да напиша на теб и твоето произведения. Истината за мен е, че каквото и да поднесе общуването "от далечното" винаги радва с неочакваността си, с възможността и ти самия да отговориш по съвест и сърце, така, че да замирише на обич. Така миришеха моите хартиени детски писма. Моите възрастни картички и нека днес светлината на интернетното ми послание направи същото. Благодаря ти!

Выбор редактора

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

За живота въобще 🇧🇬

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Амортизация 🇧🇬

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...