Според класическото тълкуване на еволюцията, интелигентността (говоря в по-специфичният за човека смисъл на дума) е дала на хората способността да станат господарстващият вид на планетата. Тя се е оказала най-силното "оръжие" на еволюцията в борбата за оцеляване. Дала ни е способността да работим с инструменти и абстрактното мислене. И това е донякъде вярно естествено, не можем да го отречем. Но ако един интелигентен човек се огледа наистина логически и рационално (за каквито уж всички се имаме), ще види един невероятно нерационален, хаотичен и нестабилен свят около себе си. Къде е противоречието?
Трябва да си дадем сметка какво преди всичко значи интелигентността. Това е способността за логически съждения на базата на нашия опит - житейски или абстрактен. Природата обаче си има добре изграден аналогичен механизъм - инстинкта. Едно същество оцелява съвсем добре и без съзнателна интелигентност. Но какво става, когато интелектът го има и той дава едно обяснение/решение, а инстинктът друг ...