Според класическото тълкуване на еволюцията, интелигентността (говоря в по-специфичният за човека смисъл на дума) е дала на хората способността да станат господарстващият вид на планетата. Тя се е оказала най-силното "оръжие" на еволюцията в борбата за оцеляване. Дала ни е способността да работим с инструменти и абстрактното мислене. И това е донякъде вярно естествено, не можем да го отречем. Но ако един интелигентен човек се огледа наистина логически и рационално (за каквито уж всички се имаме), ще види един невероятно нерационален, хаотичен и нестабилен свят около себе си. Къде е противоречието?

Трябва да си дадем сметка какво преди всичко значи интелигентността. Това е способността за логически съждения на базата на нашия опит - житейски или абстрактен. Природата обаче си има добре изграден аналогичен механизъм - инстинкта. Едно същество оцелява съвсем добре и без съзнателна интелигентност. Но какво става, когато интелектът го има и той дава едно обяснение/решение, а инстинктът друг? Това е колкото дълбока, толкова и непопулярна тема. Умът ни, не може да има два господаря, трябва да има едно решение, което да определи едно поведение. Така че в умът ни, реално има непрестанна "война", която самият той често не осъзнава. Война на идеи и война на инстинкти. Точно тази негова нестабилност, кара повечето хора да търсят толкова патологично "сигурност" в лични убеждения и вярвания. Тъй като интелектът е само част от ума, той няма как да "реши" еднолично този проблем. Няма "кворум". Това е една от заблудите на повечето възприемащи себе си като "рационални" хора. Те всъщност действат като всички останали - на ниво убеждения и вярвания. Колкото и да ни се иска, няма как напълно да го избегнем, да станем напълно "рационални", а дали това е добра идея изобщо?

Интелектът сам по себе си е рисков елемент в еволюцията. Може би най-рисковият. Той позволява идея, принцип да надделее над природният инстинкт. Подобни принципи най-често се втълпяват чрез възпитанието - като да не си бъркаме в носа... В зависимост от това колко силно е втълпена някаква интелектуална концепция, и в зависимост от това колко дълбоко е вкоренен някой инстинкт, ние можем да усещаме и двете. И това е, няма защо да се лъжем - вътрешен конфликт. При така постави нещата, виждаме че интелектът има две неприятни свойства – може да подтикне човек да пренебрегне обективен инстинкт граден милиони години, а на всичкото отгоре – създава вътрешен конфликт между стар и нов модел на поведение. Идеите на интелекта са или лични, или предавани в сравнително кратък период от време, и не особено точно. И да съберем най-древните си източници на познание, те представляват нищо в сравнение с еволюционният процес изградил инстинктите. Друг проблем на интелектът е неговата фокусираност, ограниченост на действие. Той няма капацитет да обхване прекалено много неща едновременно. Вече са минало хората които са имали способността да овладеят множество различни научни и социални клонове на познанието. Живеем в ерата на "тесните специалисти", които изучават един изкуствено отделен отрасъл на познанието. Не така работи обаче животът, напротив, той показва, че всичко е свързано. Така че виждаме тези уж "светила" на интелектуалната мисъл, да звучат често неимоверно глупаво и наивно, дори погледнато от нивото на посредствеността на масата. Думи като "интелигент" и "философ", в днешното уж модерно и развито общество, се използват само с ирония и насмешка. Естествено, не съм тръгнал да защитавам подобна посредствена представа за интелекта. Но отчитам защо я има.

Интелектът е разбира се инструмент който позволява грандиозни скокове в еволюцията. Нужно е само да видим какво човечеството постигна през последните няколкостотин години. Това е немислимо чрез еволюция базирана единствено на инстинкт. Способността за намиране на уникални, специфични решения, иновациите, изграждането на сложни системи, но също и постиженията в изкуството, културата и философията, все неща невъзможни без използване на интелект. В същото време, е видимо и че той не е достатъчен сам по себе си. Във действията ни личи незрялост в много други отношения, главното от които - емоционална. Човечеството изглежда и като емоционално недорасло дете което в едната си ръка държи бомба, а в другата самолетче. Това беше тема която се прокрадваше навремето, вече не за съжаление. Дисбалансът и опасностите от ускорена интелектуална еволюция, за сметка на... всичко останало, се оказа явно маловажна тема...

Има ли обаче "масата" наистина нужда от интелект? Ако се водим по нейните желания - изглежда, по-скоро не. Нека не забравяме защо е създадена задължителната образователната система в този и вид. Да се захранят заводите с подготвени кадри през индустриалната революция. До тогава, образование са получавали само ограничен кръг хора. Образованието на масата, дори да се превърна в нейно "право", не е било извоювано по нейно желание. По-скоро нужда от една страна на управляващия елит от квалифицирана работна ръка, и от друга – на тази маса да изкарва прехраната си. Имайки предвид това, не е чудно защо това образование бива разрушавано в момента... Тази липса на естествено изградена асоциация с интелекта, можем да видим естествено и в ежедневието. Наблюдавайки какво хората намират за забавно, интересно, разтоварващо (не, не е посещение на градските книжарници, читалища и научни клубове), и какви са преференциите на момичетата/жените в "брачните ритуали" (не, не са отличниците на класа). Също и в отношението им към интроверти и екстоверти. Интелектът се "котира" единствено когато има ясно финансово измерение - т.е. класическото "като си толкова умен, къде са ти парите?". В самото ни общество, съществува единствено тази връзка: интелект - пари - власт. В други сфери - култура, изкуство, философия, социални и духовни науки... той е просто али-бали. Трябва да си дадем ясна сметка, че еволюционно, интелектът може да се цени точно както и всичко останало - като инструмент за лично оцеляване. Идеята, че той може да има много повече измерения, и едно цивилизовано общество трябва да ги изследва и използва, е пренебрегвана тема както от управляващи, така и управлявани. Нея я няма на биологично ниво за съжаление. Интелектът, работещ като средство за лична облага, както и да го гледаме, е мислене на доста примитивно ниво. Затова и животът който водим е такъв какъвто е... Възможните решения на много проблеми, никога не се реализират, ако този от който зависят, не види лична облага за себе си. От друга страна, дори и този вид интелигентност е застрашена, поне на масово ниво. Капитализмът, свободният пазар, но истинският, не днешният, поне имат това качество, че дават възможност на всеки член на обществото да участва на сравнително равни начала в играта на пари. Това прави интелектът желано качество от повечето, поне на биологично ниво, поне като инструмент за оцеляване и просперитет. Затова и той се оказа най-успешната икономическа система. Но във всичко трябва мярка, и във всичко трябва да се спазват правилата, нещо което и в него беше изгубено с времето. Капитализмът работеше добре, докато беше изграден върху закони за всички, които се спазват от всички. Голямата опасност за човечеството е, когато интелектът спре да е функциониращ инструмент, дори и просто за по-добро финансово оцеляване. Тогава интелектът ще се използва само от ограничена група управляващи, а човечеството ще бъде за тях това, което за нас са кравите, прасетата и пилетата...

Според учените, точно това е и трендът. IQ бавно и сигурно намалява. И въпреки че подобни тестове естествено са твърде ограничени, те не са и нужни, за види човек с очите си този процес на практика. Самите хора си го признават, макар и до някъде да се опитват да го скрият в кръга на шегата. Нещата които се случват обаче, не са никак шеговити. Факт, "идиота" има може би дори по-големи шансове да оцелее в редица ситуации. Когато дойде нова политическа върхушка на власт примерно, тя обикновено избива силните и можещите които и се противопоставят. Оставя посредствените, оставя слабите, оставя безгръбначните, защото те и служат по-добре. И подобен процес трябва да ни е добре познат в България. Огромна заслуга за сегашното ни положение, са вековете геноцид провеждан върху българското население. Вековете изкуствено поддържане на определен слаб генофонд, за да бъде той угоден, използван от външни за него сили. Слабостта му си личи най-вече по липсата на лидери които да водят този народ, но тя е и във всеки негов представител, особено в мъжки род. Какво би станало, ако този слаб генофонд е управляван от силни лидери, каквито той все търси? Реалността е – поредното робство. Няма как да има модерна гражданска държава при положение, че няма такова нещо като гражданско общество което да служи като постоянен коректив за назначените на власт. Само в примитивната държава, лидерът и властта могат напълно съвпадат. В модерна държава, лидерството трябва да бъде разпределена отговорност за всички граждани, не само власт имащите. Силен лидер, със силна власт от една страна, и слаб народ от друга, неминуемо води до диктатура. И въпреки това, гледайки по реакциите на българският народ – той точно това търси и иска. Мина през редица правителства, които точно това се опитваха и да направят за него – да завземат еднолично властта. Последното от което, той си избра не един, а три пъти... Това е естествен инстинкт разбира се. Слабостта търси сила. Но колкото естествен, толкова и нелицеприятен, поне за малцината останали да мислят и възприемат себе си като нещо повече от стадо... Да, стадото ще оцелее. Българите, поне в някакъв вид, поне повечето, ще оцелеят. Това не значи, че държавата България ще оцелее. Даже човек ако наистина се замисли, може да се зачуди дали още я има... Но още по-страшният проблем е, а дали този процес не тече и в "нормалните държави". Дали и там обществото изкуствено не се затъпява? Дали законите все повече важат само за някои, а за други не? Дали знаещите и можещите не се атакуват, цензорират, осмиват, изолират? Дали гражданите не се разделят около изкуствени политически идеологии, вместо това гражданско общество само да генерира и налага свои идеи и решения? Дали гражданите са подтиквани да търсят решения за себе си, или напротив - да чакат и разчитат на все повече и по-нерeални политически обещания? Народът затова има една приказка - внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне. Може би лесният, подреден и решен от другите живот който очакваш, е този на една дойна крава във фермата...