История на един бежанец
Аз съм бежанец.
Държавата, в която съм се родил и израснал загуби война с по-силен от нея противник и беше оставена да бъде разграбвана от победителите.
Те поставиха на ръководни места техни марионетки, и с тяхна помощ заграбиха всички природни богатства. Те контролират енергетиката, горивата, образованието, медиите и търговията на страната ми. Разбиха армията ни. Унищожиха производството и селското ни стопанство и премахнаха всякакви митнически ограничения за внос на чужди стоки.
Победителите пренаписаха историята ни, подиграха се с културата ни и поквариха децата ни. Вкараха свои производства и ние от немай къде бяхме наети да работим за тях за мизерно заплащане. Нямаме никакви права и сме като роби в собствената си страна.
Един ден не издържах и си казах. "По-добре да съм роб... още в чужда страна а не в собствената си", и заминах на запад.
Там поне разбирам защо трябва да градя всичко от нулата. Все пак не съм се родил там, не съм израснал там, това не е моята земя.
Откакто пристигнах на запад, не съм ползвал и един цент помощи. Работя от втората седмица след пристигането, и то само защото ми отне две седмици да получа необходимите документи. Ако не беше това, щях да работя от първият ден.
Аз съм лекар по образование, но работех всичко, което ми предлагаха. И риба съм продавал, и гуми на коли съм сменял, и санитар съм бил.
Не придирях на работа, защото съм в чужда държава и тукашните хора с нищо не са ми длъжни.
Днес съм гражданин на държавата, в която избягах. С дългогодишен труд и постоянство заслужих уважението на тукашните хора. Никога не съм нарушавал закона. Гледам си децата и те са умни и трудолюбиви.
Аз съм бежанец от България и по произход съм българин.
© Немо Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Всъщност исках да направя едно сравнение между българските емигранти, които в по-голямата си част се съобразяват със законите и културата на страните, където емигрират и така наречените бежанци от близкият изток в Европа. Ако на някой му се иска да си почеше езика на тема национални предатели и непотребни безродни паразити и да си почеше егото на тема патриотизъм, родолюбие и също мъжество, като функция от местоживеенето си, то моля, не се притеснявайте. Коментарно пространство колкото искате. Ще ме извините, но сега не съм в настроение да убеждавам никого в нищо, нито пък да заемам оправдателна позиция пред хора без всякакво понятие за това, за което се изказват. Есето е написано, микрофонът е ваш. Благодаря ви, че си правите труда да ме четете.
-
Трагична истина. Децата на вашите деца вече няма да са българи. Лесен начин да намираме оправдание за напускането на кораба. Знаем кои го напускат първи. Един Солженицин, покрит със световна слава, се върна в родината си, за да умре достойно там, въпреки, че имаше значително по-уреден живот на Запад. Убеден съм, че вие и такива като вас, ако се случи чудо и нещата в България потръгнат, а в страната, в която сте понастоящем се влошат, първи ще се завърнете. Уви, такава е психиката на повечето българи. Хвърлят вината върху другите, а "съвестта" им стои винаги по-чиста от снега. Просто защото никога не я употребяват. Да не забравяме, че тази склонност към миграция е заложена в гените на нашего брата още от времената на хановете Аспарух и Кубер. Днешните българи вървят по техните безродни стъпки - стъпките на хора изоставили изконното си отечество. Тази земя не е наша - ние сме преселници тук и затова не я и стопанисваме като наша. И по-добре и морално ще е да бъде заселена от друг народ, който достойно ще се отнася към нея. Навярно така и ще стане в едно недалечно бъдеще.
-
Безпощадна истина!
"Не придирях на работа, защото съм в чужда държава и тукашните хора с нищо не са ми длъжни." За това изречение шапка ти свалям!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
"Не придирях на работа, защото съм в чужда държава и тукашните хора с нищо не са ми длъжни."