20.09.2014 г., 9:42 ч.

Изгрев от вода и усмивка 

  Есета » Лични
1126 1 3
1 мин за четене

Изгрев от вода и усмивка

 

От заник-слънце озарени,

алеят морски ширини;

в игра стихийна уморени,

почиват яростни вълни...

 

П.К. Яворов

 

 

 Изгрев – изкован от вода и усмивка!

 Запалено, морето мирише на себе си...

 Гларусно тъжно, кресливо мидите търсят пощада!

 Лятото мълчаливо изтлява, отразило се в безкрая.

 Абстрактно понятие.

 Никой на никого не липсва, никой, никого не губи – просто Септември умира...

 Като кръстове чадърите маркират бивши местожителства.

 Промяната!

 Липсва безгрижието на топлината по кожата.

 Крачките стават по-къси, измерени. Раменете приведени леко срещу острия вятър, очите сведени ниско.

 Пясъкът леден – не пари. Замразява горещите страсти до другия път – до другото лято.

 Не е практично. Зимен сън спят само мечките и идиотите, които обичат.  

 Ненавиждам лодките самотни и продраните платна. Дръгливите въжета,  приковали свободата ми за кея...

 И корабни сирени, виещи от мъка за поредния изтръгнат бряг!

 Заспивам!

 Дишам дълбоко, спокойно. В зениците пулсът леко отслабва трептенията си.

 В чужда тъмнина търся новия ден

 Хоризонт и искра – огън звезда и...

 Сърцето замира.

 Издишам!

 Душата отлита...

 Там, където слънцето все още топли и Септември щастлив танцува под усмивките ни!

© Филип Филипов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Почти си готов, повярвай!

    "В чужда тъмнина търся новия ден

    Хоризонт и искра – огън звезда и...

    Сърцето замира.

    Издишам!"

    Това е поезия!
  • И на мене, но няма шанс :D
  • "Изгрев – изкован от вода и усмивка!
    Запалено, морето мирише на себе си..."

    Много добро попадение. Запалено море - представих си отражението на изгрева по водата, като картина. Образно пишеш.

    Много ми се иска да прочета твое стихотворение...
Предложения
: ??:??