Изгрев от вода и усмивка
Изгрев от вода и усмивка
От заник-слънце озарени,
алеят морски ширини;
в игра стихийна уморени,
почиват яростни вълни...
П.К. Яворов
Изгрев – изкован от вода и усмивка!
Запалено, морето мирише на себе си...
Гларусно тъжно, кресливо мидите търсят пощада!
Лятото мълчаливо изтлява, отразило се в безкрая.
Абстрактно понятие.
Никой на никого не липсва, никой, никого не губи – просто Септември умира...
Като кръстове чадърите маркират бивши местожителства.
Промяната!
Липсва безгрижието на топлината по кожата.
Крачките стават по-къси, измерени. Раменете приведени леко срещу острия вятър, очите сведени ниско.
Пясъкът леден – не пари. Замразява горещите страсти до другия път – до другото лято.
Не е практично. Зимен сън спят само мечките и идиотите, които обичат.
Ненавиждам лодките самотни и продраните платна. Дръгливите въжета, приковали свободата ми за кея...
И корабни сирени, виещи от мъка за поредния изтръгнат бряг!
Заспивам!
Дишам дълбоко, спокойно. В зениците пулсът леко отслабва трептенията си.
В чужда тъмнина търся новия ден
Хоризонт и искра – огън звезда и...
Сърцето замира.
Издишам!
Душата отлита...
Там, където слънцето все още топли и Септември щастлив танцува под усмивките ни!
© Филип Филипов All rights reserved.
