Слънцето наднича за последно, а денят гасне , както е било от незапомнени времена. После всички ще заспят и ще засънуват приказни сънища, в които няма нито лъскави возила, нито интернет , а земята не е разкъсана от огради и синори , сякаш небето се е приземило, за да припомни безсмислието на всяка делба.. Отгоре вселената , кротко усмихната, кима на уморените къщи, задрямалите дървета и на заспалите хора чак до утрото. В мига преди изгрева слезлите и щъкащите из дворовете звезди от Голямата и Малката мечки се връщат на вече светлеещото небе, за да се стоплят в лазура на новия ден, чак до другата нощ, когато отново ще тръгне по пътя си животът под слънцето.
През деня , който наричаме "нов" или "днес", крачим залутани. Някъде отиваме или се връщаме отнякъде. Разминаваме се непознати, без лица, неизвестни на никого.Бързаме, ала бързането е привидно, защото хората , както всички живи твари, само преминават по отредения им път.Нито бързат, нито се бавят, но сами себе си залъгват като засилв ...