JordanKalaykov.1

18 резултата

Ухажването - вечното

Къщата е престаряла. Годините са я притиснали отвсякъде и тя е грохнала. Мокротата на отминалите дъждове е почернила зидовете. Прозорците - ослепели очи, не виждат света. В двора обаче, нацъфтели хризантеми - свежи, тъжни, омайващи. Сякаш самата Божия промисъл ухажва хубостта и е положила цветята до ...
JordanKalaykov.1 (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov.1
Проза
86

Археология на бита

Мислил съм си за живота като за гигантска въртележка, като за поток, който клокочи ден и нощ и отминава преходното, като за нещо безкрайно самотно, без име, без памет. Живо същество , но няма как да се разговаря с него. Даже съм си го представял с ръце, с които докосва, но самият той е недосегаем. Ц ...
JordanKalaykov.1 (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov.1
Есета » Лични
277

Да се докоснеш до твърдини.

Насреща по горския път иде коняр с накривена капа.След него тропотят два поизмършавели, дорести коня. Той спира и сякаш сме стари познайници ми доверява с беззъба блага усмивка как снощи ходил у комшията за домашна ракийка. Заковавам се и аз , онемял от изненада. Чичото продължава: " Ма на забравил ...
JordanKalaykov.1 (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov.1
Проза » Разкази
249 2

Хубостите, за които очите закъсняват

В зеленясалото корито за водопой, сред полето, е блеснало окото на лениво църцореща вода. Рекичката се е потулила след завоя в подмолите на жълто-зелените върби. Течението напълно е замряло, сякаш се е изгубило по пътя си и сега е поспряло, за да се огледа , преди отново да се упъти. Само блясъкът н ...
JordanKalaykov.1 (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov.1
Проза » Разкази
352 1 2

Лутайки се между сезони и желания

Дали капризите на природните сезони и тези на душевните терзания се припокриват?Често се случва да очакваме , а очакваното да нехае и да убягва въпреки желанията. Тъй стана през последното лято, което отдавна беше отминало по календарния си ред, но още дълго раздухваше с все сила пламъците на жегата ...
JordanKalaykov.1 (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov.1
Есета » Лични
389

Житейският кръговрат - неумолимия

Слънцето наднича за последно, а денят гасне , както е било от незапомнени времена. После всички ще заспят и ще засънуват приказни сънища, в които няма нито лъскави возила, нито интернет , а земята не е разкъсана от огради и синори , сякаш небето се е приземило, за да припомни безсмислието на всяка д ...
JordanKalaykov.1 (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov.1
Есета » Философски
434

Никога не е късно

Някога, много, много отдавна тя беше от тези жени, които не бяха красавици и не блестяха с нищо, но женското у нея бликаше от всеки жест, съчетано с нежност. Беше търсеща и упорита, ранима и чувствителна, понякога самотна и неразбрана. Можеше дни и нощи да върши нещо за друг, без да мисли за себе си ...
JordanKalaykov.1 (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov.1
Проза » Разкази
372

Игра

Новият ден,който се бе родил млад и светъл, на свой ред остаря и накрая угасна. Отново настъпи часът на дългите виолетови сенки. Тогава , както си беше позадрямала в зноя, бистроструйната рекичка живна. Изведнъж много и се прииска да полудува и без да се бави, припна към бързоногата пътечка. Знаеше ...
JordanKalaykov.1 (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov.1
Проза » Приказки и произведения за деца
579 1

Космосът около нас

Обичам неопределеността, когато зимата закъснява и есента отдавна е преминала през късния си път, когато сутрин въздухът изстива,а гръдта на земята е още топла и идва времето на мъглите.Те изпълзяват бавно отнякъде и полягат в ниското.Тогава слънцето като оранжева топка започва да плава в млечно-бял ...
JordanKalaykov.1 (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov.1
Есета » Лични
760 1 3

Картина за подарък

Те живееха в хоспис, останали сами в живота , всеки понесъл болката си. Бяха странна общност със своите предпочитания и малки радости.Той бе художник. Годините и болежките го бяха смалили Под нахлупената барета бляскаха очила - лупи, а в стола тялото му сякаш го нямаше. Замислен дълбоко със скицник ...
JordanKalaykov.1 (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov.1
Проза » Разкази
514

Любовта недостижимата

Ослуша се .Беше тихо.Знаеше от горчив опит, че когато самотата се съчетае с тишина, последната започва да кънти. Става ти страшно , защото тишината, както тъмнината, те изолира от подробностите на ежедневието. Не долавяш дишането на града, погледът ти е разсеян. Оставаш сам със себе си и ти става ощ ...
JordanKalaykov.1 (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov.1
Проза » Разкази
688 2

Летуване на море

Мек, засипан с прах път се катери нагоре към хотела, който по-скоро прилича на някогашните почивни станции. Пътят се извива по въздигнат над морето, одран от слънцето хълм. Отстрани камъняк, натрошен от влагата и ветрищата. Следобед е и плажуващите се завръщат, ожулени до кръв от лудялото през деня ...
JordanKalaykov.1 (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov.1
Проза » Разкази
605

Кварталните Ромео и Жулиета

Кварталът е остарял като обитателите си. Сиви и олющени панелки, отдавна забравили за времето, когато са били нови, а хората млади. Междублоковото пространство и то занемарено, осеяно с локви и калявина от дъждовете. Ползва се като паркинг за трошки, една от друга по-стари и уморени като собственици ...
JordanKalaykov.1 (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov.1
Проза » Разкази
738 2

Нещо се случи, но не съвсем

Тя беше дизайнер с постижения и самочувствие. Той - визуален спец на свободна практика. Запознаха се на форум за иновативни инициативи.През кафе - паузите се заговориха.Стана непринудено. Тя имаше приятна външност, излъчваща интелект, примесен фино с дозирана едновременно топлина и студенина. Това м ...
JordanKalaykov.1 (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov.1
Проза » Разкази
808

Пътешествие в жегата

Случи се необикновено лято - не само като поредния сезон след късата и колеблива пролет. Слънцето премести стоенето си от тропика над нашите ширини и съвсем забрави за другите си обиталища.И се заредиха едни дни , посипани обилно с жарава - дърветата , къщите, улиците, самите хора се превърнаха в жи ...
JordanKalaykov.1 (Jordan Kalaykov)
JordanKalaykov.1
Проза » Разкази
847 2