Мислейки си за думите, с които бих искала да се обърна към света, откривам, че това са думи на искрено разочарование. Думи, раздиращи душата ми, поглъщащи всеки изтерзан вик, умъртвяващи всяка мъничка надежда, съществувала някога вътре в мен. Думите, които ще кажа на света – такъв, какъвто е днес, са простички:
Не искам да живея в този свят.
И това действително ще бъде истина…
Не искам да живея в свят без хора.
В свят, в който всеки е безразличен към нещастието на другия.
Там, където се счита за нормално да нараняваш. Където войната е просто поредната новинарска емисия.
На място, на което хората не съграждат, а разрушават – себе си, останалите. И не намират нищо нередно в това.
Където животните биват убивани за забавление, а природата унищожавана по нечия прищявка.
Не искам да живея, когато ценностите са потъпквани, а извергът е издигнат на пиедестал пред погледа на света. Одобрен!
Там, където съпругът пребива жена си пред две невинни очи.
Където тийнейджъри се насилват, защото това ги ...