Веднъж съдбата решила да се пошегува. Измислила да създаде клас, който теоретически нямало как да съществува. Извадила от него типичните качества на класа като разбирателство, съпричастност, искреност. Решила да въплъти в него не бройки, а личности, уникални един спрямо други. Накрая, за да си почине от свършената работа, тя дала името на класа... „В”. И така всичко било замислено. Останали само характерите. Тя ги събрала така, както нито един кастинг би могъл да събере. От отявлени пацифисти през идеалистични активисти до изразени лидери, цялата гама на младото сливенско общество била запечатана в снимката на паралелка „В”.
Това е моят клас. Клас на своеволие, хаос и безметежност. На изкъртената врата на класната стая, с болка спомняща си за хилядите удари, които бе отнесла, стои мисловен лозунг ”надежда тука всяка оставете”. Ако сте нов учител, влизайки през тази врата, едва ли ще видите надписа, но в последствие сами ще го извезвате със своите нерви. Но точката от надписа винаги е о ...