Jun 14, 2009, 9:50 PM

Класът 

  Essays
2465 0 6
3 мин reading

                                                              

 

            Веднъж съдбата решила да се пошегува. Измислила да създаде клас, който теоретически нямало как да съществува. Извадила от него типичните качества на класа като разбирателство, съпричастност, искреност. Решила да въплъти в него не бройки, а личности, уникални един спрямо други. Накрая, за да си почине от свършената работа, тя дала името на класа... „В”. И така всичко било замислено. Останали само характерите. Тя ги събрала така, както нито един кастинг би могъл да събере. От отявлени пацифисти през идеалистични активисти до изразени лидери, цялата гама на  младото сливенско общество била запечатана в снимката на паралелка „В”.

            Това е моят клас. Клас на своеволие, хаос и безметежност. На изкъртената врата на класната стая, с болка спомняща си за хилядите удари, които бе отнесла, стои мисловен лозунг ”надежда тука всяка оставете”. Ако сте нов учител, влизайки през тази врата, едва ли ще видите надписа, но в последствие сами ще го извезвате със своите нерви. Но точката от надписа винаги е оставена от нас, защото няма учител, който да го завърши.

            Но какво ли има зад вратата? Владетелите на хаоса просто стоят и изчакват поредната си жертва. С пламнал очакващ поглед те преценят колко трудно ще им се стори, за да отровят живота на горкия объркан преподавател, направил грешката да прекрачи прага. Доста непрепоръчителни за хора със слаби нерви, или преподаватели, картини са се разиграли. Малко оцеляват, а още по-малко успват да разкажат какво се е случило. Единствено владетелите си знаят.

            Поне владетелите са единни в това отношение. Но само в това. Ежедневие са сплетните, клюките, интригите, но те са просто сол в ястието, което къкри пета година. Но на тези, които искат да го опитат, трябва да им е известно: има доста лютив сос от псувни, прекалено солено от интриги и капризи, на моменти сладникаво от профантна куртоазия и лигавост. На който му се струва вкусно, нека заповяда на масата и да опита, но на  негова отговорност.

            Както казват умните хора „сговорна дружина планина повдига”, така и нашият клас повдигна планината на правилата, установените норми, порядките и всичко, което беше написано като закон. И захвърли тази купчина ненужни за развитието на хората правила в бунището. И настанала анархия. Дълъг е списъкът на геройски отказалите се да преподават на паралелка „В”. Първи паднаха учителите по английски език. За 4 години през нас минаха 7 преподавателя. За тях „long live the English”. По немски бройката е по-скромна - 4 преподавателя. Геройско „sieg heil” за тях. По втория ни профил (литература) редица светила се постараха да огреят това кътче на мозъците ни, където не огрява слънце. Техният брой бе три. Само по философия бе един. А нали знаете „много баби - хилаво дете” така и многото сменени преподаватели оказаха влияние върху развитието ни. Много се чудиха защо няма уважение към предмета им, ами как да има, като няма основен образ в преподаването. Ако направим съпоставка, класът ни в 8 клас имаше с пъти по-висок успех, отколкото в 12. Защо ли? Ами защото тогава бяхме жадни за знания, а сега сме жадни за своеволия и микробедствия. Поне една от жаждите утолихме. Коя - оставям на вас да прецените.

            В едно сме първи. По нисък успех цял един срок държахме титлата. Две години не пуснахме титлата „най-много неизвинени и извинени отсъствия”. Да не говорим за хилядите медали за дисциплина, каращи класния ни ръководител да получава криза, щом отвори дневника. Като титла ще стои средният ни успех на входящите ни изпитвания по химия, немски и математика.

            И всичко ще свърши с думата дванадесет. Когато за последно преброим с пресипнали гласове от едно до дванадесет, една епоха свършва. Епохата на най-импулсивния клас. Владетелите на хаоса ще си тръгнат като победители. А училището няма да е същото без нас. Няма да има смеха от миналия час. Няма да е забавно по коридорите. Защото владетелите носят нещо много важно, духа на училището, предаден им от миналите владетели. Въпросът е дали тези след нас ще съхранят заветите ни. А най-важният завет е бъдете личности, не бройки. Бъдете индивиди, не клонинги. Бъдете, и ние ще бъдем чрез вас...

 

 

 

П. П. Всички прилики с реални лица са напълно неслучайни

© Ивелин Драгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • strahotno
  • Единственото, което си убил, е вярата на по-старото поколение в грамотността и бъдещето на твоето (макар че тя отдавна умря, според мен). Смешно е да говориш за "лирически аз" при положение, че при теб "сЪрказма" е на ниво "сърми", но това пряко изхожда от гореизложената история и в този смисъл е неизбежно...
  • така:
    първо към Яна- благодаря може би ти си единствения човек схванал смисала на този текст. не очаквам от много хора да го разберат, тъй като е крайно субективен.
    сега към трудната но приятна част- оборването на Астарот- много странно, че човек който пише в този сайт не е могъл да прозре сърказма. нима мислите, че с това се гордея, аз просто отразявам реалността която бе наложена в класът ни. Ще подмина нападките и острите пожелания неясно как толкова лично поднесени при положение, че не ни познавате. но нали сме българи дай ни да хулим. вие казвате поредния, в никакъв случей не е поредния излят с калъп. А колкото до госпожата по математика не бихме я сменили за нищо. Това бяха думите на един както вие го нарекахте пубер. А това изказване дали отговаря на вашето ниво ?
    и последно като няй- прясно г-н Станков- не мисля че личността се определя от ненормалните неща, от следата и поуката които оставя в тях впоследствие.

    и за финал... все едно да обвините поет в убииство просто, защото лирическият аз е убил друг човек.
  • Всъщност фактът, че не сте успели да надскочите дивия пубертет показва, че не сте никакви личности...
  • Като изключим ужасната тенденциозност, аз разбрах само едно от текста - че именно сте били клас само и единствено от БРОЙКИ, от ЦИФРИ, от НУЛИ. Трябвало е навреме да ви избесят, а не да ви оставят да се хвалите на колко учители сте се качили на главата и как системно сте малтретирали вратата на стаята. Това една пълноценна, осъзнаваща себе си личност може ли да го стори? Що за глупост. Били сте поредният клас от идиоти, гъзари, рапъри, метали, скинари, анархисти, недоволни, менструални и прочие момчета, които си мислят, че като накарат косите на госпожата по математика да побелеят са с нещо герои пред някого...Пфу...уви, в България е пълно с такива готини класове от "личности"...Човек чак се пита - има подяволите някъв смисъл от тази Образователна система и от данъците ни, които я хранят?
  • "А най-важният завет е бъдете личности, не бройки. "
    Това трябва да остане завинаги!Поздрав!
Random works
: ??:??