Животът или смъртта променя нещо, което се е случило? Смъртта слага точка. Можем да правим равносметка, но се научаваме да приемаме обстоятелствата и да продължаваме... Докато през живота си може да нямаме смелост да сложим точка на нещо, което ни влудява. А това ще го направи агония, кошмарен спектакъл, а не живот! Въображаемите препятствия само ни вкарват в непреодолим лабиринт... Колко дълго може да издържим? Колко дълго ще допускаме някой или нещо да влияе на размислите и усещанията ни? Колко дълго ще отказваме промяната в себе си, вместо да се опитаме да разберем, че другите не се интересуват от нашите страхове?! Трудно е човек да сложи точка. Точка на нещо, което е значимо за него, за което е будувал много нощи, което го е карало да изтръпва... Оптимистичното е, че след всяка точка може да започне ново изречение, а в него да се разказва за прекрасни неща! Всъщност винаги тази надежда ни води напред – да погледнем зад ъгъла, да надникнем в бъдещето – иде ли Доброто? И мисля, че то ...