Плаваме. Наоколо морето е безбрежно – навсякъде вода, синева, небето и водата се сливат в общ хоризонт и ние смятаме, че вървим към него. Хубаво е да плаваш към хоризонта – той изглежда все по-близо и е нужно още филия време и малко сол търпение да го достигнеш. Стискаш зъби, преживяш сухия хляб и се надяваш.
Корабът е здрав. Въпреки вълнението, което приижда страховито вечер и после се оттегля на зазоряване, въпреки бурите и огромните вихрушки, издигащи стълбове вода и запенена стихия, въпреки всичката непредвидимост на суровата природа корабът следва уверено курса си, сякаш нищо не може да го разколебае, да го отклони от пътя. Не знаем името на капитана, само го наричаме с прозвища, и всичките те са нежни, уважителни и стойностни – какъвто несъмнено е самият капитан.
Минава време, търкулват се години, петилетки, десетилетия – океанът е все така безбрежен, корабът също изглежда още здрав, бурите идват и отминават, ала хоризонтът е точно толкова далече, колкото си беше в началото на пл ...