> Бясна скорост... коли... пътища... хора... крясъци... смях... светлини... свистене на гуми... клаксони... светофар... червено... СПРИ!!! А сега накъде?
> Сега вече аз решавам към какво да се устремя. Моите грешки ще бъдат моите провали, моите успехи – моите крачки към усъвършенстване, моят път, моята цел, моята съдба в моите ръце. Да носиш отговорността за постъпките си е мисъл, която окрилява, разкривайки необята на свободата и същевременно приковава към тежкото бреме на разума.
> По пътищата на живота често се оказваме на кръстопът. Там - някъде в края, но и в началото; забавяйки и устремявайки се; решени и лутащи се; между силата и слабостта; между желанията и забраните; между разума и безумието; докато се колебаем накъде да поемем, намираме път към самите себе си. А колебанието е най-тежкото изпитание.
> Но човекът е устроен да гради щитове от трудностите и с всяко следващо предизвикателство да става по-силен, а заедно с това осъзнава, че привидният порядък е само илюзия за сигур ...