Според Библейското Евангелие от Йоан, Лазар от Витания, приятел на Исус, се разболял и починал. Когато Бог разбрал, споделил пред своите ученици, че Лазар е заспал и е време да го събудят.
Пристигнали на четвъртия ден, а сестрите на Лазар плачели. Едната, Мария, в скръбта си неволно обвинила Учителя, че ако е бил там, нейният брат щял да бъде жив.
Исус помолил да го заведат при гробницата и да отместят камъка. Дори сестрата Мария не повярвала, че брат ú може да бъде съживен, отбелязвайки, че Лазар вече „мирише". Но Исус изрекъл "Стани и тръгни!" и сътворил чудото. Един обявен за мъртъв върнал към живота, а на хиляди дал отново вяра в силата на човека и Бога, които, обединени, могат да вършат чудеса.
До Лазар или Исус е по-близо творецът?
Когато сетивата се уморят и няма вдъхновение, а белият лист не иска да целуне нито дума, умира ли талантът? Кой трябва да се превърне в Исус и да му върне отново живото слово, да накара сетивата му да усещат пак пулса на времето, за да го претворят в художествени образи? Само Обичта - към себе си, към света, към живота, към красотата, към приятелите и любимите хора.
Мъртвото оживява под пръстите на музиканта. Птицата полита от душата на художника и остава така върху картината. Неживото възкръсва и се връща в света на обичащите чрез душата и волята на поета.
Според Оскар Уайлд изкуството не познава смъртта. Може би защото истинският творец обединява в себе си и Лазар, и Исус. Той е този, който възкресява мъртвата духовност у другите, пречиства ги и ги възкресява за нови надежди, усмивки и обич чрез творбите си. Но и върви неизбежно към своята Голгота, раздавайки част от себе си чрез всеки свой стих, багра или мелодия.
© Илияна Каракочева Всички права запазени