Линията на живота
Прераждаш се като че ли... усещаш как подухва мъничко откъм прозореца в задушната болнична стая, оглеждаш с детско любопитство наоколо, дочуваш отвън уличното движение, а вечер, вечер, ех, вечер... успяваш да докуцукаш с върховно усилие до балкона и да посъзерцаваш хубавата пролетна вечер - да се полюбуваш на София от прозореца на Пирогов, да си спомниш как си я гледал преди седем години от прозореца на 1АГ, от 12-тия етаж, пак докуцуквайки...
Не съм се хранила от три дни, а ми се струва цяла вечност, преди и след... Когато ми позволяват пилешка супичка, съм толкова щастлива... хапвам, все едно царски обяд са ми дали... Колко глупави ми се струват разните там кавги със свекърва ми сега, колко много неща мога да направя, които искам, а не правя, защото не се осмелявам да надскоча страха си... Лекичко само, да пристъпвам бавничко по коридора, както ме учи рехабилитаторката, лекичко, да хвана нежно нишката на живота си, та животът върви ръка за ръка със смъртта, за да бъдем себе си, днес, в този миг, защого утре - утреееее...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нели Всички права запазени