Каква е есенцията в живота?... По малко от всичко, може би. И от властта - властта над другите, над себе си, над живота ни. Макар че каква власт имаме над живота, всъщност?... Таман си мислиш, че всичко в живота ти е о`кей - и работа си имаш смислена, и приятелите ти са свестни, с майка си не се дрънкаш от известно време, детето ти е започнало да мисли понякога, преди да свърши някоя беля, мъжът ти не слуша вече толкоз майка си, и изведнъж - ооооох, приболява те корема ниско долу вдясно, ама нещо не минава вече 5-6 часа, не е като друг път... И отиваш в Пирогов да видиш какво е... Ама нещо работата не е като друг път, когато си ходил пак за тоя проклет хроничен апандисит! Лекарите се разтърчават и хоп!... вече си на носилката и горе в операционната... Ти не знаеш на кой свят си!... Анестезиологът ти говори глупости да те разсее и заспиваш...Заспиваш... и се събуждаш, постепенно идваш в съзнание, около теб лежат други с подобни на твоята история, и ти, като вече можеш да си го позволиш ...