25.04.2020 г., 0:14 ч.

Липсата 

  Есета
1100 0 1

Когато си мечта, но не и възможност, се превръщаш в липса.
А липсите не се описват, усещат се.
Усещаш вътрешно.
Минаваш през тълпи от хора без да ги забелязваш.
Срещаш толкова очи без да задържат погледа ти.
Дните ти минават с неизменните мисли, звънящи безспирно в резонанс. Като непрекъснато забиващ се навътре клин.
Липса, липса...
Как само кънти празното. Толкова е шумно.
Равновесието ти става така крехко, че не знаеш дали да лекуваш ума или сърцето си.
И се питаш, питаш, питаш... „Къде сбърках?“
И оставаш в очакване на отнетото.
Липсата е неподвижна. Не отговаря. Не те прегръща, но не си и тръгва.
Трябва сам да си тръгнеш от нея.
За да не отнемаш повече себе си.

 

© Надежда Тошкова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Липсите се усещат. Много вярно.
Предложения
: ??:??