9.07.2010 г., 19:45

Любовта му

2.3K 0 2

Вървя по пътя и гледам аз земята черна, черна, намокрена с вода.

Очите влажни, влажни от скръб, горят, дори прекрасно слънце загоряло и

ронят се сълзи по мойто крехко тяло.

Не виждам никого пред мен и сякаш

времето се слива в нощ и ден.

Сърцето скръбно, то гори, че Любовта Му

към мен я няма, тя се изпари...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много,окуражаващо Франсоа,честно да ви кажа ме разсмяхте.
  • Много си млада, ще имаш други шансове, така че по-весело! Поздрав!

Избор на редактора

Амортизация

exuded

Първо обедняваме духовно. После материално. Така ми се струва. Колкото по-бедни ставаме в себе си, т...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Живот...

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...