9 июл. 2010 г., 19:45

Любовта му 

  Эссе » Любовные
1745 0 2

Вървя по пътя и гледам аз земята черна, черна, намокрена с вода.

Очите влажни, влажни от скръб, горят, дори прекрасно слънце загоряло и

ронят се сълзи по мойто крехко тяло.

Не виждам никого пред мен и сякаш

времето се слива в нощ и ден.

Сърцето скръбно, то гори, че Любовта Му

към мен я няма, тя се изпари...

© Анна Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много,окуражаващо Франсоа,честно да ви кажа ме разсмяхте.
  • Много си млада, ще имаш други шансове, така че по-весело! Поздрав!
Предложения
: ??:??