9 jul 2010, 19:45

Любовта му 

  Ensayos » De amor
1746 0 2

Вървя по пътя и гледам аз земята черна, черна, намокрена с вода.

Очите влажни, влажни от скръб, горят, дори прекрасно слънце загоряло и

ронят се сълзи по мойто крехко тяло.

Не виждам никого пред мен и сякаш

времето се слива в нощ и ден.

Сърцето скръбно, то гори, че Любовта Му

към мен я няма, тя се изпари...

© Анна Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много,окуражаващо Франсоа,честно да ви кажа ме разсмяхте.
  • Много си млада, ще имаш други шансове, така че по-весело! Поздрав!
Propuestas
: ??:??