Малка капка сълза
Искам да натроша чувствата в себе си. Да не се превръщам в малка капка сълза, за да не се изгубя по Пътя.
Отпечатъци от пръсти, останали на пясъка. Звезди и част от Луна.
Опустели спомени, захвърлени по плажа. Светлини, отразяващи нашите взаимни пламъци.
Искам да натроша чувствата в Сърцето си. Искам да му кажа: ”Замълчи! Мълчи! Спри!”
И отделяйки се от Тялото, да бродя като облак по света, за да те зърна отново. После – ще заспя. Обещавам.
Душата ми мълчи. Какво е страданието, когато топлината от любовта я няма?
Искам да натроша чувствата в себе си. И да побягна, по рокля, с разголени рамене, с разпуснати коси и протегнати ръце, с отворени очи и жарки устни, към Щастието.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Янкова Всички права запазени
