Посвещавам това есе на големия български мислител - Кубрат Томов. Мир на праха му!
На 4 януари 2016г., на 78 годишна възраст, си отиде от този свят един забележителен български мислител - Кубрат Томов. Той беше аристократ по дух и по излъчване. Финесът на обноските му и забележителната му научна интуиция, нямаха равни. Познавахме се добре и през далечната 1976г. получих с автограф неговата революционна философска книга, озаглавена "Резонансно-изоморфният принцип", а впоследствие и друга негова книга по Парапсихология. Срещали сме се и за да беседваме по най-разнообразни въпроси на философията и точните науки. После последва един протяжен период, от около десетина години, през който загубихме връзка. Срещнах го съвсем случайно в едно превозно средство на софийския градски транспорт и на въпроса ми как пребивава, той отговори в лаконично-сентенциален стил:
"Смених дом, работа и жена!".
След 10 ноември 1989г. Кубрат Томов водеше свое предаване по една от кабелните телевизии - "Телевизия 2001". Той беше радетел за нов вид хомо сапиенс, който смело можем да наречем представител на шестата раса. Но да се върнем към неговата основна книга "Резонансно-изоморфният принцип".
Кубрат беше материалист по убеждение, но в никакъв случай не и вулгарен материалист. Той се стремеше да открие тайните на материята. Висшите принципи, на които тя се подчинява в своето развитие. Бе достигнал до оригиналното виждане, че главното свойство на материята е колебателността и това свойство, според него, лежи в основата на материалното движение. Сиреч, Кубрат предполагаше, че съществува нова философска категория, неразривно свързана с материята и тя следва да бъде наречена Колебателност. Именно в колебанието, според този философ, се крие ключът към движението и изменчивостта на материалните форми. Той се опита да отиде много по- далеч и обладан от мистично прозрение формулира фундаменталния принцип на взаимодействие между две материални системи.А именно - той предполагаше, че необходимото условие за взаимодействие е наличието на подобие между двете системи, което наричаше изоморфизъм. Критикуван от представители на точните науки, че терминът изоморфизъм означава структурна еднаквост и например в математиката има пределно ясна дефиниция, която той екстраполираше в твърде широк смисъл, Кубрат Томов замени този термин с изоформизъм и издаде нов, значително по-разширен вариант на първата си книга под заглавието "Резомално изоформният принцип". Според Кубрат Томов самото взаимодействие на системите се извършва на основата на явление известно във физиката като резонанс. Резонансът е физично явление, при което собствените трептения на системата съвпадат с принудените отвън. Нерядко резонансът носи умопомрачителни разрушения. Да си припомним Йерихонските тръби от библията, от чийто звук рухнали стените на град Йерихон. Очевидно те са ярък и шокиращ пример на конструирано резонансно оръжие още в древността. Но близко до ума е, че резонансът може да се използва и за целебни чудеса. Например за разрушаване на раковите клетки, стига само да знаем специфичната им честота и да я бомбардираме с честота принудена отвън. Нападнат от яростните си критици и адепти на диалектическия материализъм, обявили го за еретик, Кубрат Томов замени термина "резонансно" с "резомално". Така той намери сигурно убежище от физиците, но лиши книгата си от нагледната физична представа, нещо което безусловно бе нейна ценност. Аз лично съм убеден, че ако Кубрат Томов не живееше в страна намираща се зад желязната завеса, той щеше да се радва още приживе на напълно заслужена популярност. Трагизмът на този светъл ум се състоеше в това, че се бе родил преждевременно в една среда, която нямаше фантазията и добронамереността да го разбере. Не изпитвам никакво съмнение във философската му правота.
В самата библия Бог създава човека по свой образ и подобие, само и само, за да може той да взаимодейства с Него!
Гьоте казва: Човек вижда само това, което знае.
Сиреч ние можем да виждаме, да усещаме, да взаимодействаме, само с подобното нам. С други думи безподобното е непознаваемо за нас. То е своеобразен извор на агностицизъм /принципна непознаваемост/. Ако приемем, че подобността е вид рационалност, то безподобността играе ролята на ирационалност, дори на трансцендентност. Когато исихастите казват, че Бог е непристъпна светлина, то те фактически визират онази негова /нетварна/ същност, която е безподобна. Очевидно тя е и неуподобяема. Нашето минало е вид подобност на настоящето ни, докато бъдещето играе ролята на безподобност спрямо него. Тежко ни и горко, когато бъдещето стане подобно на настоящето. Това означава само едно - че сме твърде близо до водите на Лета.
Подобието и безподобието са като двете половини на даоската ин-ян монада. Те по странен начин съжителстват диалектически. Мъдър е само онзи, който умее да ги накара да съжителстват в мирно съвместно съществуване. Бих добавил също - той е и блажен!
© Младен Мисана Всички права запазени