Мисли за Времето и Вечността
"Когато искаме да вървим по пътеката на Познанието, трябва да постъпваме като мореплавателя: необходимо е да се знаят само крайбрежията на материците, а не тяхната вътрешност, за да бъде плаването успешно!" /Мисана/
Време - това е Архимедовата сила, която възниква при "потапянето" на малките неща в големите.
За да измерим Времето на един обект е необходимо да го "потопим" в несъизмеримо по-голям от него. Например нашето Време - на Земята, отчитаме чрез звездите /в частност чрез Слънцето/. Времето на звездите - чрез Галактиката.
Времето на Галактиката - чрез Метагалактиката и т.н.
Тоест Времето възниква само, когато малкото се "потапя" в по-голямото.
Иначе казано, малкото обикаля /кръжи/ около по-голямото и това кръжене е Времето. Оттам идва и малко необичайното хрумване за движение на Времето по спираловидни силови линии. Времето хвърля геометричната си сянка /чрез тези спирални силови линии/ върху Пространството /съвсем видни чрез годишните кръгове на дърветата, чрез спиралните линии на охлювите и изобщо чрез цикло-броячите на всеки един представител на материалния свят/.
Големите неща са център. Малките са периферия!
Вечността е като Архимедов винт.
Фактически въртенето на винта ние възприемаме като постъпателно движение по спирали и това е Времето.
Вечността е един безкрайно дълъг Архимедов винт!
Бел. на автора: Това есе съдържа изцяло оригинални мисли на автора, които се публикуват за първи път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Младен Мисана Всички права запазени
