Мисли за Времето и Вечността
"Когато искаме да вървим по пътеката на Познанието, трябва да постъпваме като мореплавателя: необходимо е да се знаят само крайбрежията на материците, а не тяхната вътрешност, за да бъде плаването успешно!" /Мисана/
Време - това е Архимедовата сила, която възниква при "потапянето" на малките неща в големите.
За да измерим Времето на един обект е необходимо да го "потопим" в несъизмеримо по-голям от него. Например нашето Време - на Земята, отчитаме чрез звездите /в частност чрез Слънцето/. Времето на звездите - чрез Галактиката.
Времето на Галактиката - чрез Метагалактиката и т.н.
Тоест Времето възниква само, когато малкото се "потапя" в по-голямото.
Иначе казано, малкото обикаля /кръжи/ около по-голямото и това кръжене е Времето. Оттам идва и малко необичайното хрумване за движение на Времето по спираловидни силови линии. Времето хвърля геометричната си сянка /чрез тези спирални силови линии/ върху Пространството /съвсем видни чрез годишните кръгове на дърветата, чрез спиралните линии на охлювите и изобщо чрез цикло-броячите на всеки един представител на материалния свят/.
Големите неща са център. Малките са периферия!
Вечността е като Архимедов винт.
Фактически въртенето на винта ние възприемаме като постъпателно движение по спирали и това е Времето.
Вечността е един безкрайно дълъг Архимедов винт!
Бел. на автора: Това есе съдържа изцяло оригинални мисли на автора, които се публикуват за първи път.
© Младен Мисана All rights reserved.
