Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-5 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-6 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-7 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-8

        Дотук, уважаеми читатели, се опитах да ви изложа, на сравнително разбираем за вас език, учението на Георг Кантор за безкрайността. То съдържа цялата идеология на всичко сторено досега по тази тема. След Кантор никой не е дръзнал да придвижи в идеологически план нещата по-напред. Така че вие вече може да се считате за достатъчно информирани в това направление. Но оттук нататък ще си позволя да ви изложа и своето лично разбиране за безкрайността, с риск да ви отегча, или с риск да ви стана дори интересен. Вие сами ще прецените това.

         През 1905г. Айнщайн публикува своята Специална теория на относителността /с абревиатура СПО/, а впоследствие - през 1911г., публикува и своята Обща теория на относителността /с абревиатура ОТО/. И двете тези теории са свързани с размишленията на 18 годишния Айнщайн в град Аарау. В тях основна роля играе скоростта на светлината във вакуум, която е прието да се означава със с /случайно или не/, означение, което е широко използвано от математиците за мощността на континуума.

Това число с е равно на 300000 км в секунда, или все едно на 3 по 10 на степен 10 сантиметра в секунда.

Измерванията са извършени с достатъчно голяма точност и прецизност от велики физици експериментатори и не следва да се съмняваме в тях. Когато на младини се запознавах с Теория на относителността от знаменитите Файнманови лекции, бях силно впечатлен от една реплика на Ричард Файнман - нобелов лауреат по физика и колосален мислител. Тя се отнасяше до повсеместното разбиране на масовия читател, че Теория на относителността утвърждавала, че всичко е относително. По този повод Файнман отбелязва, не без доза ирония, че и без никаква Теория на относителността, от само себе си се подразбира, че всичко е относително. Всеки един от нас е наблюдавал преминаващ покрай него минувач и е забелязвал как най-напред вижда лицето му, а после тила му и т.н.. Не, драги читатели, ще ви изненадам вероятно твърде много, като ви кажа, че всъщност Теория на относителността утвърждава съществуването на нещо абсолютно и стъпва изцяло върху този абсолют. По тази същата причина скритото й наименование следва да бъде Теория на абсолютността. А въпросният абсолют е всъщност числото c. Скоростта на светлината винаги остава равна на с /във вакуум/, независимо дали изхожда от фаровете на движещ се мотоциклет Ямаха, на движещ се лек автомобил Хонда, или на движещ се или неподвижен самолет F-16.

Това е странен, загадъчен и необясним факт, който например не е валиден за скоростта на звука.

Фактически този факт играе ролята на основен постулат в СПО и ОТО /едно блестящо аксиоматично излагане на Теория на относителността в този дух е дадено от датския теоретичен физик Мьолер в книгата му: "The Theory of Relativity", Oxford, 1972 /. Айнщайн в СПО предлага да сумираме големините  v  и w на две скорости, не като ги събираме аритметично, както ни учат в училищата, а по едно правило предложено от него самия. То се задава с формулата:

(v + w): (1 + v.w/ c.c)

Ако в тази формула положите например w=c, то резултатът от сумирането ще бъде точно равен на с, както сами можете лесно да се убедите. Така заключавате, че всъщност каквато и големина v на скорост да съберете със с, сборът ще бъде пак с. Това означава, че в нашия свят

c играе ролята на точна горна граница на големините на всевъзможните скорости на движещи се материални тела.

Това свойство на c е пълен аналог на свойството на безкрайността да поглъща всяко крайно число при събиране с него, т.е.

безкрайна + крайна величина = безкрайна величина.

Единствената разлика се състои в това, че числото c е крайно. Но поведението му е като на безкрайно голяма величина. Удивително, нали!!!

Нима c не играе ролята на алеф нула в материалния свят ?! /досетихте се сами, нали?/

Тук вече дочувам вашия възглас - Еврика!

Поздравявам ви - току-що направихте своето първо значимо откритие в този живот. Откритие с непредвидими последствия!

/следва/