Текстът по-долу е продължение на есето: https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-2 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-3 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-4 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-5 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-6 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-7 ; https://otkrovenia.com/bg/eseta/mit-li-e-bezkrajnostta-8
Дотук, уважаеми читатели, се опитах да ви изложа, на сравнително разбираем за вас език, учението на Георг Кантор за безкрайността. То съдържа цялата идеология на всичко сторено досега по тази тема. След Кантор никой не е дръзнал да придвижи в идеологически план нещата по-напред. Така че вие вече може да се считате за достатъчно информирани в това направление. Но оттук нататък ще си позволя да ви изложа и своето лично разбиране за безкрайността, с риск да ви отегча, или с риск да ви стана ...