UGLY_BOY (Владимир Белов)
23 111
21.07.2007 г., 14:37 ч.

Мнение от форум 

  Есета
1395 0 8
3 мин за четене
 Но защо, защо след като на никой не трябва да му пука, че някой е умрял, защо, след като всички ние така или иначе сме мравки, на мен ми пука, когато някой умре. Защо посвещавам есета на този някой, когато той умре, защо ми пука дори за Proof? Защо? Отговорът може да е само един - няма отговор. Всички ние сме обречени да не достигнем до какъвто и да било отговор, защото просто сме част от един странен, ужасен и неразрешим кръг, който никога няма да ни даде отговор на въпросите защо инстинктивно ни е страх от смъртта, защо физическото ни съществуване изобщо ни интересува. Дори аз не мога да разбера защо, ако Смъртта се приближи към мен, толкова много ще ме е страх.
Ох, всички сме глупаци и недостойни. Но недостойни пред кого? Пред глупавото човешко -"мравешко" общество ли? Или пред себе си? Не! Отговорът е, че всички сме еднакво безсмислени, независимо дали се считаме за достойни или недостойни. Незасивисмо дали някакви си там глупаци ни считат за достойни или недостойни. Не хората са тези, които ще определят кой е прав и кой е крив. Ето защо не трябва да има съд. Не трябва да има съдии, които да си мислят, че могат да влязат в ролята на богове и да правораздават. Нас може да ни съди само по-висше същество. Но защо ли изобщо трябва да бъдем съдени? Каквото и да направим, все ще умрем накрая. Но големият въпрос е, защо това по-висше същество, което ни е създало, е вменило в нас чувство за вина, чувство за общество, чувство за загриженост към другия, за инстинктивен страх от Смъртта?

Ех, творчество, творчество? Какво стана с теб? Четох те, но отдавна не бях те писал? Дали пък не те загубих някъде из разни прашни зали с много тетрадки и книги, из небитието-битие, в което живеем или пък другаде... Всъщност, сега се сещам. Май те забравих на гара "Тулово", като пътувах във влака от Сливен до София. Да, забравих те в предпролетния мирис на градчето-селце, в лая на кучетата, в хлопките на пасящите наблизо овце, в детството си. Забравих те... Но ще те взема, обещавам. Ще си те взема, като се връщам с Чайката към Сливен, нарочно ще я хвана, нарочно ще се прибера с нея, а не с автобус, само заради теб. И тогава, в прекрасния привечерен здрач, влакът ще спре на гарата, ще поседи, за да изчака другия от Велико Търново, а пък аз ще имам време за теб... Ще имам време да си поговоря с теб, да те питам какво си правило в мое отсъствие, дали си си прекарало добре, скитало ли си по полето с някой овчар или из планината, дишало ли си уханния въздух на пролетта, волно ли си било, усещало ли си мириса на релсите на влака, на изоставените тежкопромишлени заводи с изпотрошени стъкла? Живяло ли си за тях и с тях, с всички тях... Живяло ли си? Или си седяло, плакало си и си ме чакало... Ох, Господи, какви глупости пиша?

Днес е Цветница или Връбница. Както предпочитате всъщност. Обадих се на всички именници, на които трябваше да се обадя, но не отидох на църква. Да, не отидох, защото не ми се чакаше на опашка. Пред "Невски", пък и изобщо навсякъде се бяха струпали множество хора, страшно много. И всички чакаха за свещи. Не ми се дремеше на опашката, признавам си. Около мен постоянно сновяха бабки и цигани, предлагаха ми върбови клонки за по 20 стотинки, един човек просеше на "Патриарх Евтимий" и ми подвикваше: "Дай пари, бе чедо, млад чиляк си! Млад си!" Аз само си тръгнах, дори не влязаха в църквата, както споменах. Да, грешен съм, няма нужда да ми го напомняте. И Господ ще ме накаже за това, че не съм го почел. Ще ме накаже. Нека ме наказва. Аз и без това съм си разложен.

P.S. А, да. Купих на дядо диска със странджански песни. Сега ще се зарадва... Надявам се. Много го обичам и искам да живее!!! Странно, защо ли?

© Владимир Белов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Оф, цивилизацията е нещо ужасно. Живеейки в нея, ти дори не можеш да се изпикаеш като хората, а трябва да търсиш най-близката обществена тоалетна, която смърди и ти искат 30 стотинки, за да влезеш. Скоро ще вземат да определят и къде трябва да се диша и къде не трябва. Тук дишай, ама там недей, защото не е цивилизовано. Абе, най-добре не дишай изобщо или, ако искаш да дишаш, намери обществена дихалня и дай 30 стотинки, за да се надишаш. И без това с хиляди години не пикаеш, докато намериш тоалетна, значи можеш и да не дишаш.
    Аз лично си пикая по-навътре из горските местности на Борисовата градина. Доста често ми се ще да не можех да пиша (и без това не харесвам нещата си), но за сметка на това да имах грандиозен глас. Може би повече момичета щяха да ме харесват.
  • Здравей,Владо!това, което си написал е вярно, не трябва да има някой , който да съди другия, изобщо как така някой има право да кове закони и да ни казва какво да правим, и защо етикета казва, че ръката не трябва да се целува, а да се целува въздуха, и изобщо защо етикета казва, че трябва да се ходи с вратовръзка на официална вечеря и въобще кой го е решил това-не мен не ми допада ма на кой му пука.Но както и да е.Всъщност не ни е страх от самата смърт, а от неизвестното, от нищото, от незнанието за това какво ще стане.Не се притеснявай, че не си влязъл в църквата, това е пак насадено свише деяние, "ще отида там, защото и другите ще отидат днес".Прави това, което искаш, уморен си бил, не си отишъл. Ще отидеш, когато го почувстваш и когато можеш.Не се страхувай че не си уважил Бог, би трябвало да се притесняваш, ако не уважиш истински близък приятел.Бога вероятно е нещо като човек- трябва да го ухажваш, за да те хареса/но само ако много го желаеш/, но защо трябва първо ти да го направиш?Защо не направи той нещо, за да го харесаш?Както и да е.А относно Вили.Вили, аргументирай се- ако някой не те е разбрал, дори и да е пале, защо не му обясниш какво точно си искал да кажеш, или поне защо не си го написал така, че да те разберат.Аз съм Жокера, и повярвай ми-не те разбрах!
  • Ами, така е. Прост съм си.
  • Уффффффф! По твоята реакция личи, че не си разбрал, какво ти казвам! И скачаш, като пале пред майка си! А ако си разбрал, какво съм ти написал - пак реагираш неадекватно! Защото не броиш до 2000 преди да реагираш! Прочети още веднъж първия ми коментар и брой до 2000! Ако и тогава не разбереш, че подкрепям написаното - поискай жокер - обади се на приятел! Дано той ти разтълкува всички мои думи!
    (Руснаците имат поговорка - "Поспешил - людей насмешил!)
  • Ростислава, благодаря ти много за милите думи!
    Вили, какво значи "не вълнува всички". И аз мога да кажа, че твоите работи не ме вълнуват, ти ще спреш ли да пишеш? Това е сайт, в който се публикува литература, т.е. фикция. Това е просто произведение и и дори и героят ми да се припокрива с мен самия, все пак той си е художествен продукт. С две думи казано, пиша-публикувам. Какво странно има?
  • Есето ти страшно много ми хареса.Наскоро се прибирах от Велико Търново и си мислех точно за детството и всичко,което оставих там...Хубаво е понякога да се връщаме назад,защото там е скрито най-хубавото и то винаги ще ни чака,ще е готово да ни приюти отново. А що се отнася до смъртта - тя е част от кръговрата и трябва да я приемаме като част от нас самите. Всички сме грешници,но то " Прекален светец и Богу не е драг", така че ще си плащаме сметките,когато се срещнем със Свети Петър. Сега просто живей,радвай се на всичко около теб и почувстваш ли се сам,си спомни детето,което си бил,и което винаги ще живее в теб. Браво още веднъж!!! 6
  • Не! Не е странно! Човешко е! Всичко, което си написал тук е човешко! Но не вълнува всички! Това е истината!
Предложения
: ??:??