2.01.2019 г., 9:17 ч.

Моето есе до Апостола 

161 2 2
3 мин за четене

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Станисла (Stanislava)
    Младежите са най-хубавото, което имаме, обременени от поколението, което се изгуби в прехода, с всичките недостатъци на това бреме се борят повечето сами по света, и достойно ни представят!
    Левси е вечно жив, а днес повече от всякога!
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Хубаво ти е есето, само две поправки имам:
    Левски никога не е бил сам и няма да бъде и - той е умрял щастлив на бесилото. Мисията му е била изпълнена - той е забил нож в сърцето на тирана. Останалото е за нас, Левски и другите като него са дали, каквото са имали.
    И, не - Левски няма много общо с Христос, понеже е революционер. За разлика от Христос, който е бил учител, лечител и месия. Но - не и революционер.
    Много интересна мисъл за разделението и завладяването прочетох. Емилиян Станев говори за това в романа си "Антихрист".
    Поздрави.

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.