3.12.2011 г., 0:10

Море от любов... и още нещо 2

1.4K 0 4
1 мин за четене

    Когато двама души се оженят или се съберат да живеят заедно, родителите на двамата рядко приемат безрезервно и с обич изборите на децата си. Доста често се чувстват трайно разочаровани, дълбоко огорчени и силно прецакани. Те обикновено смятат, че децата им не са получили това, което заслужават; че е можело да се обвържат с партньори, които да са по-умни, по-съобразителни, по-образовани, по-атрактивни, по финансово обезпечени, по-реализирани в живота... Списъкът може да бъде продължен до безкрай... Нерядко непрестанното и неприкрито недоволство от стана на родителите на единия или другия (или и на двамата) става причина за разпадането на много бракове, както и за появата на доста големи "пукнатини" в много други.

  Как трябва да постъпи младият човек, когато родителите му открито негодуват срещу избора му на партньор в живота?! Да се раздели с половинката си или да преустанови отношенията с родителите си, за да запази брака си... Труден избор. Без да има вина, човек е поставен между чука и наковалнята. Принуден е да избира между най-близките си хора - тези, които са го създали и отгледали, от една страна, и човека, с който той самият иска да създаде семейство и да отгледа деца, от друга страна... Третият вариант е да се потърси компромисно решение за общуване между родителите и половинката в стил "виждане от празник на празник". И тогава всеки един празник се превръща в изпитание за нервите и търпението и на четиримата. Създава се напрежение, което се усеща от и се отразява и върху децата. Дори и от единият "лагер" да има желание и усилия за стопяване на ледовете, те обикновено се блъскат в стената от предубеденост, ограниченост и нежелание, изградена от другия "лагер". Много, много рядко има желание за диалог и от двете страни. Затоплянето на отношенията обикновено настъпва рядко и трае твърде кратко. През останалото време се води една "студена война" с начало, но с неизвестен край, за съжаление...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радослава Антонова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Заличаване

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

За живота въобще

Ready_4_whatever

Левкемия... Усещаш! 220 – зареждам, пази се... Непрекъсната, права скáла... Разпѝлен звук, разкъсващ...

Кога, ако не днес, и кой, ако не ние?

slavi2002

КОГА, АКО НЕ ДНЕС, И КОЙ, АКО НЕ НИЕ? Както е казал Рик Уорън: Животът е пълен с проблеми и начини з...

Моето писмо до България

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Задбалансово

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...