Когато двама души се оженят или се съберат да живеят заедно, родителите на двамата рядко приемат безрезервно и с обич изборите на децата си. Доста често се чувстват трайно разочаровани, дълбоко огорчени и силно прецакани. Те обикновено смятат, че децата им не са получили това, което заслужават; че е можело да се обвържат с партньори, които да са по-умни, по-съобразителни, по-образовани, по-атрактивни, по финансово обезпечени, по-реализирани в живота... Списъкът може да бъде продължен до безкрай... Нерядко непрестанното и неприкрито недоволство от стана на родителите на единия или другия (или и на двамата) става причина за разпадането на много бракове, както и за появата на доста големи "пукнатини" в много други.

  Как трябва да постъпи младият човек, когато родителите му открито негодуват срещу избора му на партньор в живота?! Да се раздели с половинката си или да преустанови отношенията с родителите си, за да запази брака си... Труден избор. Без да има вина, човек е поставен между чука и наковалнята. Принуден е да избира между най-близките си хора - тези, които са го създали и отгледали, от една страна, и човека, с който той самият иска да създаде семейство и да отгледа деца, от друга страна... Третият вариант е да се потърси компромисно решение за общуване между родителите и половинката в стил "виждане от празник на празник". И тогава всеки един празник се превръща в изпитание за нервите и търпението и на четиримата. Създава се напрежение, което се усеща от и се отразява и върху децата. Дори и от единият "лагер" да има желание и усилия за стопяване на ледовете, те обикновено се блъскат в стената от предубеденост, ограниченост и нежелание, изградена от другия "лагер". Много, много рядко има желание за диалог и от двете страни. Затоплянето на отношенията обикновено настъпва рядко и трае твърде кратко. През останалото време се води една "студена война" с начало, но с неизвестен край, за съжаление...